• Министър Лиляна Павлова в предаването „Бизнес старт“ на телевизия „Блумбърг“

        23.12.2015

         

        Водещ: Бизнес старт продължава. И както ви обещахме в началото на изданието, ви предстои среща с министър Лиляна Павлова и нейното обобщение за 2015 г. И приоритети през 2016 г. Здравейте и добре дошли. Благодаря ви, че сте гост на Бизнес старт в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово.

        Лиляна Павлова: Здравейте.

        Водещ: За професионалната равносметка ще ви питам. Какво успяхте, какво не успяхте да свършите за 2015 г. Може би за този 7-годишен период, ако искате, да направим равносметка – колко усвоени евросредства са?

        Лиляна Павлова: Бих казала, че изпращаме една изключително успешна 2015 г. – една година, която, бих казала, че е пикова и аз смятам, че ще можем, и числата ще го покажат, равносметката, знаете, отчетите, които ще направим 2016 г. в детайли. Изключително успешна. Година с масово, активно строителство. Строителство, което обхвана максимална периферия национални обекти, свързани с пътна, железопътна инфраструктура, от една страна. Но оттам-нататък огромна инвестиция в общинска инфраструктура – водна, пътна, образователна, социална. Така че една година, в която видяхме, така, натоварихме максимално възможностите на строителния бранш. Дори бих казала, че на моменти виждахме как буквално се задъхва, което е добър сигнал, което е добра индикация. Защото в един момент се оказа, че нямаме достатъчно работници, нямаме достатъчно скелета за сградите, които се санират, няма достатъчно бази, които да произведат асфалта или материалите, които ни трябват. Това е добър показател за бранша и за сектора. Но това е нормално. Защото както казахте, ние завършваме освен 2015 г., завършваме първия за България 7-годишен период като страна-член, усвоявайки един огромен ресурс, финансов от европейските фондове, ресурс, който нормално може би, защото е и първи програмен период, най-често се случва, че накрая който каквото не е изпълнил, се опитва набързо да го реализира, на финалната права се случват нещата. Дано да нямаме проблем с качеството. Но ще трябва, който така е претупал нещо, накрая да си го оправи догодина. Но затова казвам, че смятам, че изпращаме една много силна година – много силна като строителство, като създаване на заетост, на работна ръка.

        Водещ: Какъв е процентът на усвояемост на евросредствата?

        Лиляна Павлова: Процентът е голям. Но ние с точност ще можем да кажем за този процент в периода март – юни. Защото ние имаме право да плащаме буквално до последния ден, 29-ти декември тази година. След което, нали, разходите трябва да бъдат проверени и отчетени и до юни месец тотално да приключим проектите. Така че... Въпреки всичко, аз мога да кажа – ето Програмата за регионално развитие ние вече сме разплатили 93% потвърдени като разходи. Но в последните дни и седмици ние правим всеки ден огромно количество, нали, плащания, което означава, че ние в максимална степен ще усвоим тези над 3 млрд. лв. обратно инвестирани в общинска, в градска инфраструктура. Това е огромен ресурс. Колко туристически атракции се направиха, колко болници, колко училища и детски градини.

        Водещ: Вчера бяхте във Варна.

        Лиляна Павлова: Във Варна и в големите градове успяхме да направим, бих казала по пет-шест групи категории проекти, които буквално промениха облика на тези градове. Това са, първо, разбира се, проектите за градска среда – улици, тротоари, паркове, детски площадки. Което е много важно за един град – за младите хора, за възрастните хора, за всеки, който иска, така, в града да се чувства...

        Водещ: Да има европейски облик, най-малкото.

        Лиляна Павлова: Втората група проекти – това са проектите, свързани с градския транспорт. Във всички големи градове се закупиха превозни средства – тролеи, автобуси, направиха се бързи ленти, системи, интелигентни за управление на трафика, спирки с електронни табла и превозните средства да знаеш след колко време ще дойде превозното ти средство. Много важни проекти за трафика в големите градове. Следващата група проекти – имаме градове, в които почти на 100% успяхме да финансираме всички детски градини и училища – да са изолирани, да са санирани и да преоборудвани, топли и уютни за децата, но и разходите оттам-нататък по тяхната поддръжка падат на 50% надолу. А това е сериозен ресурс, който може да се реинвестира в по-добра база. Оттам-нататък туристически атракции. Инвестирахме почти 300 млн. и прекрасни места, които България трябва да се гордеем с уникалното си културно-историческо наследство, те просто разцъфнаха. Дори самите ние българи сме ги позабравили. Така че е хубаво да ги покажем на нас, децата ни, поколенията да знаят, разбира се, и за туризма е важно. И не на последно място нашата програма инвестира много в здравеопазване. 280 млн. лв. инвестиция в болници – общински болници, държавни болници с фокус върху онкологията, но и с фокус към високотехнологичното оборудване. Това даде възможност 40 болници да получат това директно безвъзмездно финансиране. И оттук-нататък вече не трябва да се притесняваме, и българите не трябва да мислим как ще пътуваме – дали за Истанбул, дали някъде другаде при лечение на онкологични заболявания. А това е много важно.

        Водещ: И при следващата програма всъщност ще инвестирате една немалка сума.

        Лиляна Павлова: Следващата програма също е за мен лично много ценна и много, така, важно успешно да реализираме инвестицията от нашата програма. Това са 180 млн. за реформата в Спешната помощ. Но когато казваме – за да подкрепим...

        Водещ: Тази реформа знаете от кога пък я чакаме.

        Лиляна Павлова: Много е важна. Защото Спешната помощ какво ще направим, и това е една много добра разработена визия на Министерство на здравеопазването, с които ние работим в изключително партньорство в този процес. Визията за това да се изградят освен големите, разбира се, областни градове, където ние ще финансираме стационари, където да бъдат спешните случаи да бъдат настанявани, но най-важното са малките населени места, отдалечените населени места. Това са 178 медицински центъра, които да бъдат изградени на територията на цялата страна именно в малките населени места, там, където има стационар, да закупим 400 линейки, напълно оборудвани, за да може болният да бъде стабилизиран. Ясно е, че няма как да има във всяко малко градче или село болница. Но важно е той да бъде стабилизиран и откаран вече в голямата, многопрофилна болница в големия град, където има доктори, специалисти и е оборудвана. Това е изключително важно, за да може спешната помощ да бъде такава, каквато я искаме. И когато обвържем вече със системата на пътната инфраструктура, тази система, която ние пуснахме ЛИМА, която всеки може безплатно да свали на своя компютър и телефон информация – къде има отворен път, затворен път, ремонт на пътя и в същия момент и всъщност в момента това, за което работим с колегите от здравеопазването е именно връзката и с линейките. Защото ние направихме един уникален иновативен софтуер, Пътната агенция. Ако се случи катастрофа и вие сте си инсталирали този софтуер на вашия телефон, автоматично от удара на принципа както са въздушните главници, ние получаваме в Ситуационния център информация за този инцидент. Сега, така че първата ни стъпка вече е автоматично да го получават и органите на полицията, за да дойде максимално бързо първо полицейска кола, ние в момента го правим през нашия ситуационен център, и втората изключително важна, най-важната за една катастрофа – максимално бързо да дойде линейка. Тази система ще позволява да се види коя е най-близката линейка спрямо отворени и затворени пътища, задръствания и да се изчисли коя може да дойде точно за тези критични 8 мин., които са важни.

        Водещ: Заговорихме с вас за Региони в растеж. Насочена е програмата, 70% към общините. Знаете, огромен е проблемът и разделението между Севера и Юга, така най-общо казано, пък трябва да се върви към уеднаквяване. Какви стъпки ще предприемете? Казахте – очакваме много съдействие от бизнеса.

        Лиляна Павлова: Безспорно. Три са насоките, в които говорим не само за разделението Север – Юг, защото да, то за съжаление е факт. Но трябва, понеже правим анализ извън самата програма Региони в растеж, която е насочена към общините – отново 3 млрд. инвестиции, които предвиждаме за общинска, за градска инфраструктура, здравна, социална, културна и туристическа. Тук два са новите моменти. Първо, направихме анализ наистина на най-слабо развитите региони, защото в крайна сметка ние трябва да търсим максимално балансирано развитие.

        Водещ: И как ще ги подпомогнете.

        Лиляна Павлова: Точно така. И какво се казва – с най-лоши показатели, всъщност като извадим София като столица, която дърпа, която като БВП, тя вече е средно европейска, показатели по средноевропейските показатели и столици, именно затова отварям една скоба, София изключителен напредък бележки в икономическото си развитие, и това е последният програмен период за София. София няма да може след 2020 г. да получава инвестиции от този тип и те ще отидат за другите градове. И в същия момент, ако извадим София, ние виждаме, освен Северозападна България, защото винаги говорим за Северозапада – региона на Родопите, региона на Странджа и Сакар и пограничните региони. Те са в относителни данни и показатели, за съжаление, почти еднакво слабо развитие, колкото и Северозападна България. Затова извън европейските институции, ние в момента доразработваме програма целенасочена политика за този тип региони как да привлечем бизнеса и инвестициите по един по-добър начин. Кои са мерките? От една страна, това е инфраструктурата, която ние ще подкрепим с европейските фондове.

        Водещ: Знаете ли, вие самата казвате колко хиляди километра са в много лошо състояние, третокласните пътища колко ...

        Лиляна Павлова: То пътят не е всичко. Да, пътят е изключително важен. Той трябва да бъде съчетан с пътна инфраструктура, водопровод, канализация, електрификация. Нали, това всичкото е ... И най-важното за един бизнес. Той трябва да закара млади хора, да кажем да живеят и работят в Монтана, Видин, в този регион. Тогава младите хора какъв трябва да му е стимулът – да има добри жилищни условия, да има добра училищна, образователна инфраструктура, училища и детска градина, и добро здравеопазване.

        Водещ: Дадохте заявка за строителство на жилища.

        Лиляна Павлова: Това са факторите, които за младите хора да отидат да работят и един бизнес да работи спокойно и да си развива, да разкрива работните си места. И затова дадохме заявка за едно партньорство за една жилищна политика – държавата да предостави терен, за да може да имаме на по-добри условия, да кажем, жилища в този регион и да подкрепим, разбира се, с образователна и социална инфраструктура. Така че това са част от мерките. Второто ново и различно в европейските фондове – именно, за да подкрепим бизнеса, защото това е и европейската тенденция – все по-малко да намалява процентът безвъзмездно финансиране и да даваме все повече възможност за участие на бизнеса в това.

        Водещ: Да, защото то това финансиране знаете, че спира в един момент.

        Лиляна Павлова: То спира, то намалява. Ето ние правим т.нар. phasing out, да излизаме, вече време за пътища няма да има. Европейско финансиране за определени сектори няма да има.  Както и водна реформа. Ето ние работим много и приключваме водната реформа във финансирането. Затова ни трябва бизнеса. Какво предвиждаме? Над 12% всъщност от тези 3 млрд. в новата ни програма Региони в растеж отиват именно за инициативи, свързани с публично-частно партньорство. Какво имам предвид? Това са 370 млн. лв., които ние искаме да създадем т.нар. фондове – фонд мениджъри. Привличаме частния капитал – финансови институции, банковия сектор и на този принцип създаваме Фонд за градско развитие за Северна България, Фонд за градско развитие за Южна България, един за София. Отделно от това, отделен фонд за развитие на туризма, туристически атракции и туристическата инфраструктура, нещо също много важно с огромен приоритет. Целта е ние да дадем стартовия капитал на този фонд с европейско финансиране, това европейско финансиране да направи цената на това кредитиране, първо, много ниска, много нисколихвена, почти безлихвена, и най-вече дългосрочно. Защото в стандартния вариант една такава инвестиция не би получила възможност да се реализира. Какви инвестиции може да бъдат? Те могат да бъдат инвестиции в спортна инфраструктура, но могат да бъдат инвестиции в заводи, както сега в момента вече финансирахме по нашата програма – завод за автомобилни части в Русе. Това могат да бъдат всякакъв вид предприятия, които влияят на градското развитие, но и създават работни места, което е най-важно. Така че заводи, тържища, пазари, атракциони, спортни, развлекателни – аквапаркове, кино финансирахме също така – новото студио на IMAX във Варна. Така че все инвестиции, свързани с подобряване на градската инфраструктура, което е нашата цел чрез градския фонд. Но проекти, генериращи приходи и създаващи работна ръка.  С 33 млн. евро започнахме тестово, пилотно т. нар. програма ДЖЕСИКА. Това беше тестът в този програмен ... Активирахме 260 млн. инвестиции. Така че при един бюджет от 370 млн. капитал, който ние искаме да вложим, това означава една обратна инвестиция от 1 млрд. поне допълнително в градското развитие, извън директните, разбира се, плащания по еврофондове за самата инфраструктура.

        Водещ: Защото то наистина в тази посока трябва да се мисли, безспорно.

        Лиляна Павлова: Това е посоката. Оттук-нататък посоката е по-широкото участие на бизнеса, на финансовите институции, заедно да правим проекти, които подобряват облика на градовете и най-вече създават заетост.

        Водещ: Как се гарантира прозрачност при обществените поръчки? Това е една много важна тема. Сега предстои нов закон за обществените поръчки, който ще гарантира прозрачност.

        Лиляна Павлова: Това безспорно е много важна тема, защото това е, нали, в крайна сметка за това сме призвани, харчейки, изразходвайки, инвестирайки един публичен ресурс – да го инвестираме, да до кажем инвестицията, че е ефективна, ефикасна. Но най-важното е, че е по един прозрачен начин. Затова залагаме много на новия закон за обществени поръчки, плюс на новата директива, която влиза в сила през месец април. Защото тя е важна за бизнеса. Тя касае начина, по който ние оттук-нататък ще регламентираме избора на нашите бизнес партньори за проекти, свързани с публично-частно партньорство – дали е завод, дали е болница. Каквато и да е инвестицията – ние трябва да можем и бизнесът да се чувства комфортно. Защото много често казваме – едва ли бизнесът са враговете, които искат да вземат едни пари.

        Водещ: Е да де, ама виждате, че трябва да има тази спойка.

        Лиляна Павлова: А бизнесът не е враг. Напротив, бизнесът е този, който създава работните места с подкрепа на държавата.

        Водещ: И така има икономически ръст и т.н.

        Лиляна Павлова: Затова тук трябва да намерим баланса между обществения интерес и гражданите да са спокойни, че ги инвестираме чрез добри процедури, но и бизнесът да е спокоен, че няма да бъде набеден, заклеймен в лошия бизнес, но и да бъде подкрепен. Всички имаме нужда от тази прозрачност. Затова новите процедури, така, мисля, че дават тази възможност, за която говоря – хем да е прозрачна, хем да е защитен общественият интерес, хем в крайна сметка той трябва да е защитен, интересът на инвеститора, интересът на държавата и на обществото. А това е една много, така, сложна комбинация.

        Водещ: Точно така. Да минем към важните инфраструктурни  проекти през 2016 г. В стълбичката с приоритетите как са наредени?

        Лиляна Павлова: Да, аз бих казала, ако мога да обобщя само наистина приоритетите за 2016 г. са големите инфраструктурни проекти в пътния и водния сектор, програмата, националната програма за енергийна ефективност...

        Водещ: Кадастъра.

        Лиляна Павлова: Реформата в кадастъра – това е услуга за бизнеса и гражданите, която е много важна, заедно с колегите от земеделието, защото там е разковничето в картите на възстановената земеделска собственост, реформата във водния сектор. Тя е много важна и вече сме на финалната права. И разбира се, европейските програми, които имаме за новия период, максимално бързо да достигнат до хората и до бизнеса. Това е много важно. Започвам с инфраструктурните проекти. Топ приоритети за правителството за програмата, а и вече за 2016 г., това са АМ „Хемус“ и АМ „Струма“, тъй като това са двете най-приоритетни направления, които остава за нас да бъдат довършени, и най-скъпите. Ние знаем, само участъкът на т.нар. лот 3, вече мисля, че всички знаят лот 3, това е Благоевград до границата, до Кулата, това е участък, който е над 1 млрд. като инвестиция, но изключително важен. Това е най-натовареният участък. Ето сега по празниците ще си проличи отново. Най-много и тежкотоварен и транзитен трафик. Но най-много и пътуващи леки коли, пътуващи граждани. Така че това ни е един много важен приоритет. Успешно да се направят не само проектите, отчуждаваният на земите. Отчуждението на земи е най-голямото предизвикателство, за да може да започне строителството. Паралелно с това да намерим най-доброто решение, консенсус. И това трябва да е политически консенсус, според мен, между всички парламентарно представени партии. Защото развитието на Севера, с който започнахме...

        Водещ: Ама вярвате ли, ще се случи. Защото наистина ...

        Лиляна Павлова: Знаете ли, вярвам. И ще ви кажа защо. Развитието на Севера, именно за Севера-Юга, защото говорихме, аз смятам, че е приоритет на всеки. Всеки, включително в предизборната си кампания поема конкретни ангажименти. Нямаше партия, която да не каже, че трябва да инвестираме в развитието на Севера, на Северозападна България. Без АМ „Хемус“ много трудно ще подкрепим инвеститори и инвестиции в този регион.

        Водещ: Да, защото все пак пътят е изключително важен. Трябва да се стигне по някакъв начин.

        Лиляна Павлова: Така е. Аз вече проведох консултации в парламента, като за начало, разбира се, партиите подкрепящи правителството. Но аз съм убедена, че и опозиционните партии – и БСП, и ДПС съм убедена, че са партии с грижа за обществото и биха подкрепили такава важна инвестиция. А тя е много важна и е много скъпа инвестиция. Защото и назад във времето, още от времето преди ‘89-а г. като сериозен план за развитие на АМ „Хемус“, това е най-скъпата и най-трудна за изграждане.

        Водещ: И нищо не е направено 20 и кусур години.

        Лиляна Павлова: А и все пак видяхме за колко години колко е постигнато и ние все пак успяхме значителен, така, значителна инвестиция. Това са най-големите, най-сложните виадукти, които имаме и в момента на „Хемус“, тепърва такива трябва да изградим и в участъка от Ябланица до Плевен, Ловеч, но оттам нататък и до Търново, а после и до Шумен. Това е над 2 млрд. инвестиция само за този ...

        Водещ: За това, че имате 5-годишна гаранция вече за пътищата, това е изключително важно.

        Лиляна Павлова: Да, това е важно по две причини...

        Водещ: Защото случва се нещо и ремонтът е за сметка на изпълнителите.

        Лиляна Павлова: Това е много важно. И веднага давам пример защо го направихме. Защото всички знаем неприятният участък от АМ „Тракия“ – този участък, който е около Стара Загора, беше пуснат 2008 г. Тогава стандартите и правилата са казвали една година гаранция. Ето той в момента е на коловози от средната лента заради тировете най-вече, които утежняват, очевидно не добра конструкция. Гаранцията е изтекла, държавата е тази, която ще трябва сега да плати, за да може да бъде ремонтирана. Именно затова въведохме нови правила и правилата казват – 5 г. гаранция за пътната част и 10 г. гаранция за съоръженията, за мостовете, за да можем именно това... Няма, в живота няма идеални неща. Винаги може да се случи нещо да има пропуск, да трябва да се поправи. Затова се казва период за отстраняване на дефекти. Това е в цяла Европа като стандарти в строителството.

        Водещ: Въпросът е да е за сметка на изпълнителите.

        Лиляна Павлова: ... чия е отговорността и кой го изпълнява. Затова 5 г. гаранция за сметка на изпълнителя се поправят всички тези незавършени проблеми...

        Водещ: И това ще се правят и по-качествено, за да не ги поправят.

        Лиляна Павлова: И тогава строителят, разбира се, ще има стимула да работи по-качествено, защото после ще трябва да го плати двойно.

        Водещ: Така, ако искате да преминем към тол таксите системата. Изобщо, защото вие неведнъж сте казвали – ако искаме качествени пътища, ни трябват пари. А знаем колко пари трябва и за реновиране. Вие казахте – 600-700 млн. на година. На този етап от винетки се събират около 200 млн. Сега с актуализацията 73 млн. повече. Ако бъркам - ме поправете. Но май така беше.

        Лиляна Павлова: Абсолютно сте права. И тъй като ние трябва да разделим този процес на две части. От една страна, на нас ни трябват 600-700 млн. годишно, за да можем съществуващата пътна мрежа да я приведем във вид, в който всеки един от нас иска – да е комфортна, без дупка, с добра маркировка, знаци, добре почистени окопи, за да няма преоводняване на пътя. Но това е само за съществуващите пътища, а те са 20 хил. км. републикански държавни пътища. Тук отварям една скоба, имаме и 20 хил. км общински пътища, безплатни пътища в лошо състояние.

        Водещ: В изключително лошо състояние.

        Лиляна Павлова: В трагично... Не, че нямаме и републикански в такова лошо състояние. Трябва да кажем истината. Отделно от това, ние имаме нужда да доизградим, ето АМ Хемус и участъкът от София до Видин, и участъкът от София до Калотина, и връзката на Велико Търново с Русе. Защото ако не направим обход на Бяла... Бяла е участъкът, където губим човешки животи всеки ден, почти. За съжаление, статистиката е драматична, драстична. Така че имаме направление и за ново строителство. И затова казваме, трябва да въведем по-справедливия модел – който повече пътува, но и повече руши, в добрия смисъл го казвам, на принципа замърсителят плаща, да плаща по-скъпа цена...

        Водещ: Както е в цяла Европа.

        Лиляна Павлова: Както е в цяла. А не в България един ТИР минава за 10 евро, в една Сърбия и напред, разбира се, плаща 70-100 евро, вървейки напред.

        Водещ: ... една съпоставка с другите европейски страни – как изглежда картинката там.

        Лиляна Павлова: Да не говорим, че във всяка от европейските страни, към която ние се стремим, но всеки вика – вижте пътищата в Германия и Австрия. Но там, освен много по-скъпото преминаване и заплащане за ползване на пътища, там има и пътен данък, който е 350 евро. Така че всички тези приходи, влизайки в техните пътни агенции, те имат пари да реинвестират. При няма пътен данък. При нас имаме 200 млн. за 20 хил. пътища.

        Водещ: Е, как да излезе сметката тогава?

        Лиляна Павлова: Няма как да излезе сметката. И затова казваме – по-справедливият модел тол такса за изминато разстояние на тежкотоварния трафик

        Водещ: А не за време?

        Лиляна Павлова: А не за време. Именно за разстояние. Така, особено тежкотоварните над 12 тона, и тези, които са двуосевите и които най-много тежат на пътя, защото те най-много рушат пътя, да плащат по-справедливата цена; леките коли да ги оставим на винетка, защото няма причина да натоварваме лекотоварния трафик. 4 млн. автомобила обаче се движат по пътищата, 4 млн. автомобила, регистрирани в КАТ. Това е един огромен поток. Не случайно за празниците излизат 300-400 хил. коли само от София. Така че това също трябва да го имаме предвид. Но въпреки всичко справедливият модел е този и ние работим по него. Какво правим? В момента се изработва документацията, с която да намерим, все пак трябва да сме справедливи и към бизнеса. Щом бизнеса и тежкотоварните ще плащат, те трябва да плащат по максимално все пак добра система. Какво имам предвид? Взели сме решение, че въвеждаме тол система, тя вече е част от закона. Тя ще бъде джипиес базирана и целта е да е максимално отворена – не да изберем една фирма, грубо казано монополист и тя да каже – ако не купите моето бордно устройство, от тази фирма едва ли не няма да може да минавате през България. Ние искаме да е отворена система – всеки, който има бордово устройство, което е адаптирано, да кажем, за Белгия, Германия, Австрия и други страни, да може да бъде прикачено към нашата система. Ако не иска да си купи бордно устройство, да не го принуждаваме. Примерно, в една Белгия, ако не си платиш 120 евро за бордовото устройство, не влизаш в Белгия. Ние ще се опитаме да сме максимално гъвкави към превозвачите. Ще им дадем т.нар. маршрутна карта, да си купят – тип банкомат с тъчскрийн да бъдат разположени машини на митници, на всички бензиностанции, навсякъде в разпространителската мрежа, за да дадем все пак една максимална гъвкавост и ефективност. Но най-важното, разбира се, на тази система е нейното т.нар. enforcement, нейното прилагане, контрола, глобите и санкциите. Защото виждаме какво се случва – за една година се увеличиха жертвите по пътищата. Защото когато няма много контрол, сериозни, високи глоби...

        Водещ: И когато няма санкции, виждаме какво се случва. никой не спазва...

        Лиляна Павлова: Когато няма дисциплина, самодисциплина, тогава, за съжаление, се увеличават жертвите по пътищата. А крайната ни цел е това – да намалим жертвите по пътищата.

        Водещ: И понеже сме на финала на разговора, една дума да кажете за националната програма за саниране. Наистина секунди до края.

        Лиляна Павлова: Буквално трябва да кажа – националната програма от 1 януари 2016 г. се разширява нейният обхват. Вече ще могат да кандидатстват и сградите, малките сгради, под 36 апартамента и всъщност вече е отворена за всички многофамилни жилищни сгради, независимо дали са тухлени, панелни, за да можем да подкрепим в максимална степен всички живеещи. А това са вече над 4,5 млн. българи.

        Водещ: И така и цената на тока, всъщност ще плащат по-ниска цена на тока. Сега следва и либерализация.

        Лиляна Павлова: Най-вече отоплението. Ние виждаме тези сгради, които са ни готови, ние виждаме 50% спестяване от сметките за отопление на тези сгради, които минаха през процеса на саниране и енергийна ефективност. Така че 50% намаляване разходите за отопление. Един път по-красив, по-уютен дом, но и с по-ниска сметка. Тази програма е изцяло в полза на гражданите. А и разбира се в подкрепа на малкия и среден строителен бранш.

        Водещ: То всъщност така и започна тази програма. Благодаря ви за това участие.

        Лиляна Павлова: И аз благодаря.

        Водещ: До нови срещи. Очакваме ви отново следващата година.

    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата