• Министър Лиляна Павлова в интервю за предаването "Беновска пита" по телевизия Канал 3

        14.02.2016

         

        Водещ: И така уважаеми зрители, уважаеми слушатели, имам удоволствието и честта да посрещна първият гост в студиото, това е госпожа Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройство, от ГЕРБ, настанете се удобно, защото веднага ще ви попитам нещо неудобно. Какво мислите за това споразумение, макар че вие не сте в преговорния екип, което трябва да се преподпише с Реформаторския блок, има ли смисъл от него, докъде ще доведе и как освен от политическа гледна точка го оценявате, как ще засегне вашият сектор?

        Лиляна Павлова: Първо да кажа честит празник на всички, които празнуват днешните празници. По отношение на споразумението мога да кажа, да, аз не участвам в преговорния екип, това са преговорите по споразумението вървят в парламента, но това, което знам от колегите, от народните представители, които участват в екипа, тук говорим за реформи, говорим за ускоряване на реформи, но ако погледнем и секторите, към които то е фокусирано, това са безспорно и най-актуалните теми на последните седмици – съдебна реформа, ускоряване на реформата и конкретни срокове за тази година законопроекти, които да бъдат приети в парламента и оттам нататък наистина и останалите сектори – в реформата в здравеопазването, в образованието също една много важна и актуална тема, така че, мисля че това са един полезен дебат, защото винаги е хубаво да има срокове, които да следим. А иначе, от гледна точка на правителството, от гледна точка и на моя ресор, аз смятам, че ние си изпълняваме управленската програма, тя е четиригодишна и в рамките на това, което постигнахме за вече изминалата повече от година, аз лично мога да кажа, мисля, че вървим в правилната посока и правилния път. Един от ангажиментите, който е залегнал и в общите принципи, но най-вече в декларацията за подкрепа на правителството на основата на която беше разработена и управленската програма. Това е целенасочената програма за слаборазвитите райони – Северозападна Българея, Родопите, Странджа Сакар, нещо, което вече направихме.

        Водещ: Сега ще влезем там, вие сте един от отличниците в кабинета в интерес на истината, това го казвам не по своя воля, дори по статистически данни, ако мога така социологически да се изразя, пък и по делата. Но един въпрос, едва ли ще имате сили да ми  отговорите съвсем откровено, но ефективна ли е работата между този Реформаторски блок, който сам не знае от кого е съставен с ГЕРБ, която има много ясна идентичност и много ясна субординация?

        Лиляна Павлова: Аз лично в рамките на правителството, защото нещата в парламента са малко по-различни и доста по-сложни...

        Водещ: Точно в рамките на правителството, съдебната реформа върви ли, образователната реформа върви ли, сигурността на държавата е доста двусмислена, здравеопазването – вот на недоверие? Това са все техни сектори?

        Лиляна Павлова: Факт, безспорен факт е това, което казвате, но от друга страна пак да кажа, едно е дебата в парламента, който е сложен и наистина много трудно се получава когато трябва да се дебатира по конкретни теми или конкретни закони, или законодателни инициативи. Но в рамките на правителството от гледна точка на реформите, мисля че имаме една добра координация, не мога да кажа, че нямаме. Ще дам пример със сектор „здравеопазване”. Защо давам този пример, защото знаете, че Програмата за регионално развитие, която е бих казала букет от различни сектори, ние подкрепяме реформата в професионалното образование и инвестираме 160 милиона за образователна инфраструктура именно в професионалните гимназии, но е само пари срещу реформи. Така че, не се ли случи това в образованието те няма да получат европейските фондове, с които да го направят. По същия начин реформата в здравеопазването в сектора на спешната помощ, ако няма реформа в спешната помощ, възможността, която има в нашата програма и която да предоставя това финансиране на министерството е за реформа на спешната помощ, а именно една добра система – линейките да стигат за седем минути, да имаме спешни стационарни центрове на територията на цялата страна. Така че, това е една инвестиция от над 160 милиона отново, която аз бих могла да доставя в подкрепа на реформата, ако министерството извърши определен набор действия. И в този си диалог с министър Москов аз имам прекрасен диалог, работим много добре и по стъпките на реформата, която те разбира се разработват концептуално, подкрепата по линия на Министерството на регионалното развитие идва с финансиране за инфраструктура, линейки и т.н. се получава.

        Водещ: Какво се получава, госпожо Павлова?

        Лиляна Павлова: Получава се синхрона, получава се...

        Водещ: Стигат ли линейките навреме? Нещо не съм чула...

        Лиляна Павлова: Идеята на реформата е именно това, да купим по линия на Програмата за регионално развитие 400 линейки...

        Водещ: Кога?

        Лиляна Павлова: ...Когато си напишат програмата и проектите ни дадат. Срокът им е септември месец тази година.

        Водещ: От 7 ноември този кабинет съществува. 7 ноември миналата година, догодина вече...15 месеца...

        Лиляна Павлова: ...Факт е, но ние заедно трябваше да направим програмата, правилата на програмата, правилата за допустимост, така че, все пак....

        Водещ: 15 месеца малко ли са?

        Лиляна Павлова: И малко и много, а ние реформи, които са отлагани от 20 години мисля, че е добре ако до септември се справят колегите и аз вярвам в тяхната воля да го направят, ще се случи. Така че, не казвам, че е лесно...

        Водещ: Защо се оправдавате сега? За 15 месеца вие с какво се справихте?

        Лиляна Павлова: Всеки се справя със своя ресор по начина, по който си има своите предизвикателства. Аз мога да кажа, че като отчет на изминалата година успях да постигна пет важни неща. Това са и размразяването на европейските средства по програмата, които бяха спрени, да започнем финансирането по новата програма от новите фондове, 3 милиарда за регионална инфраструктура, да довършим и с това да направим 300 километра нови магистрали, всички големи пътни стратегически проекти и да разработим целенасочената програма за развитието и подкрепата на слабо развитите региони и сме на финалната права на водната реформа. Една реформа, която също е изключително важна, ако искаме и чиста питейна вода, и опазване на околната среда, и по-добро управление на сектора.

        Водещ: Така, и ето ефективни действия, пропуснахте може би не знам дали нарочно...

        Лиляна Павлова: ...и енергийната ефективност. Много е широк ресора, за да го обхвана... Смятам, че вървим, но това е работа на...

        Водещ: Колко време още давате на Москов за тези линейки, хайде да завършим тази тема, защото предстои вот на недоверие другата седмица в сряда...?

        Лиляна Павлова: Аз смятам, че Министерството на здравеопазването работи много добре по темата с реформата, в спешната помощ специално, аз го виждам с очите си...

        Водещ: Колко време му давате...

        Лиляна Павлова: По програмата, по която трябва да кандидатства при нас те имат срок до септември да подадат своите проектни предложения, след което вече да направим инвестицията така че, аз съм уверена, че ще се справи.

        Водещ: Смятате, че ще се спази този срок?

        Лиляна Павлова: Трябва да се подкрепяме, ако само си казваме, че този няма да се справи и тръгваме с недоверие, аз смятам, че трябва да сме по-позитивни.

        Водещ: Да, ама 15 месеца не са малко.

        Лиляна Павлова: Разбира се, че не са малко, но за някои неща, които са отлагани с много време...

        Водещ: Добре, някои неща, които са отлагани много време, магистралата „Струма”, например. Какво се случва там и какво ще се случи, ще имаме ли тунел?

        Лиляна Павлова: ”Струма” е един проект, който всички го чакаме от много години и както казвате, десет години вече върви дебата за Кресненското дефиле и аз се радвам, че и там сме на финалната права. Вие знаете, че преди нова година подписахме вече и последните два договора, които оставаха за сключване, а именно в участъка от Благоевград до Крупник, този участък да се строи, вече имаме изпълнител и там, както и участъка от Кресна до Сандански. Така че, остават буквално тези 20 километра в рамките на дефилето, за които се говори от десет години, но в крайна сметка време е да свършим и работата. Дебатът винаги е бил къде с базиране на документи, къде на емоции, къде на всеки си има някаква гледна точка, но вече имаме цялата пълна документация, която да ни покаже кое е най-доброто и от техническа гледна точка, за да го изпълним и от екологична гледна точка....

        Водещ: Добре, ако може сега в един разказ с думи да ни разкажете какво ще се случи...

        Лиляна Павлова: ...Да, аз затова почвам отдалеч – техническа, екологическа, финансова гледна точка, за да изберем най-доброто решение. А кое е най-доброто решение, не е моята субективна оценка, защото това не е вкусов критерий – харесва ми, не ми харесва. Това е... трябва да имаме обективни документи и факти. Един единствен тунел 15 километра е нещо, което е документално доказано неправилно, неприложимо и нещо, което не е изгодно на България.

        Водещ: Той даже не е ли най-опасен...

        Лиляна Павлова: Изключително опасно, защото от гледна точка на радиация, в момента там имаме документ, който доказва, че там има радон и в рамките на строителството това е опасно. Имаме един от гледна точка на сеизмология...

        Водещ: Тоест, тези строители, които ще бъдат подложени на радиация, ако те копаят там?

        Лиляна Павлова: Точно така... Сеизмология, там имаме земетръсен район, също е опасно, ако тръгнем да копаем един цял един единствен тунел и то всъщност ни трябва да копаем два тунела, защото са две отделни тръби. От гледна точка на техническо изпълнение това означава 6 милиона тона скална маса да бъдат извозвани, едни огромни хиляди... камиони, които трябва да минават в годините, минимум седем години би отнело това, минимум седем години след започването, което пък излиза извън мандата и формата включително и на европейското финансиране, което имаме, а това е нещо, от което трябва да се възползваме. И не на последно място е цената, ако тръгнем да правим тунел, който и по технически и по екологични и други причини е опасен, той....

        Водещ: Четох някъде, че щял да бъде най-скъпия в света?

        Лиляна Павлова: ...един милиард евро би струвал някъде този тунел. При условие, че ние можем възползвайки се частично от съществуващото трасе да направим комбинация от тунели, виадукти и директно трасе, което да излезе поне с 300 милиона по-евтино и то пари, които ги имаме, но ги имаме при две условия – че трябва да имаме положителна оценка за въздействието върху околната среда, нещо, върху което вече работим..., да осигурим сигурност и по време на строителството, но и след това най-важното и не на последно място тунелът трябва да бъде завършен до 2022  година, защото дотогава имаме наличното европейско финансиране. Затова работим експертно, работим професионално с експертиза чужда, не само български експерти и се надявам, че ще вземем най-доброто решение за това, какъв да е маршрутът.

        Водещ: Кога?

        Лиляна Павлова:  Аз се надявам, че лятото на тази година, защото екологичното законодателство изисква от нас сега три месеца да правим обществено обсъждане, след тези три месеца имаме тримесечен срок, с който да има експертен съвет, да получим подкрепата или съответно забележките на останалите органи, и ако ги нанесем, да получим позитивната оценка за въздействието на околната среда. Получим ли и нея, подаваме вече проектът в Брюксел и след като той е финансиран, започваме вече тръжна процедура за избор на изпълнител. 

        Водещ: Значи минимум година и половина, както смятам...

        Лиляна Павлова: Разбира се, винаги... толкова би отнело, но това означава 2016-та и 2017-та ако мине тази процедура и процеси, ако в периода 2018-та до 2022 година е предостатъчно времето, в което имаме и осигуреното безвъзмездно европейско финансиране, това е много важно, да го изградим.

        Водещ: Добре, няма ли да имате спорове с привържениците на тунела?

        Лиляна Павлова: Знаете ли, спорове има, но е добре, че има... да го наречем не толкова спорове, да се чуят и другите аргументи, за да се намери най-доброто решение. Защото то пак ще има тунели, но ще са по-малки като дължина, никой не е казал, че трябва... През дефилето няма как да няма тунели, просто ще са по-малки и повече на брой.

        Водещ: Миналата седмица подписахте, тази седмица, която мина, с министъра на екологията Ивелина Василева един много голям договор за 60 милиона, свързан с ВиК реформата. Какво означава това за нас избирателите, потребителите?

        Лиляна Павлова: Наистина ще се опитам с думи прости да обясня какво стои, защото напоследък, по ясни причини, за които говорихме в началото на разговора.... Реформа стана като някаква много... нещо страшно, сложно, и зад нея кой знае какво стои... Какво стои зад думата „реформа” и то във водния сектор? Тук говорим за една водна инфраструктура, която трябва да осигурим чиста питейна вода за гражданите от една страна и трябва да пазим околната среда тогава, когато отпадните води трябва да се изливат в река или в море, те да са чисти, да пазим околната среда. За целта обаче ние имаме в годините, след 89-та година на прехода, едно хаотично разхвърляно управление на ресурса, който е и като воден ресурс, и като структура за довеждащи водопроводи и т.н. и липсващи пречиствателни съоръжения. Къде се намираме сега? Сега имаме много на брой общински, смесени ВиК дружества, които нямат капацитет, нямат инвестиции да управляват, да реинвестират мрежата, а имаме течове. В крайна сметка имаме загуби на вода, имаме течове, а всички искаме чиста питейна вода

        Водещ: Искам да кажа, че примерно в София е 60 процента загуба на водния ресурс под формата на течове. Не знам дали сте се занимавали...

        Лиляна Павлова: В София мисля, че не са 60 процента, защото най-големите всъщност загуби наистина средно за страната са 50 процента, на места достигат до 80 процента, например Добрич. На места имаме по-малки загуби. И затова и всъщност ние искаме какво да направим – да имаме по-добро управление на ресурса, а именно държавата, като собственик на инфраструктурата, тръбите и пречиствателните съоръжения, да ги предостави в управление на областно ниво на един оператор, който е избран, който по новите вече критерии за услуга, за качество да управлява, да реинвестира и да осигури добро качество на водата и на услугата.

        Водещ: Така, като го разказвате, звучи мечта. Всички ще ви подкрепят. Обаче дали това е осъществимо и в какви темпове ще се случи?

        Лиляна Павлова: Но е и важно да имаме пречиствателни станции. За да имаме пречиствателни станции и за питейни води, и за отпадни води, на нас ни трябват огромно количество инвестиции. Това са милиарди, които трябва наистина да инвестираме, ако искаме да няма течове, да не са старите етернитови тръби и да имаме добро пречистване на водата. Затова и условието, което Брюксел ни поставя, ако искаме тези 2 млрд., с които България разполага по Програмата за околна среда като инвестиции в сектора, ние трябва да реформираме сектора – отново пари срещу реформа. Така че това, което правим в момента, и аз днес пред вас мога да използвам случая да споделя – реформата приключва вече. Защото ние имаме и изготвени въпросните договори, за които говоря. Имаме 28 областни приравнени 28 водни територии, от общо 265 общини в България – 242 са минали етапа на реформата, което означава, че имаме дружества за всяка една от областите. Само в четири от областите в България всъщност имаме проблем, защото имаме малки, общински ВиК-та, които не искат да се окрупняват, не искат да участват в процеса и по този начин обричат своята област, своята община и гражданите да нямат, да не получат безвъзмездното европейско финансиране за инвестиции в сектора. Но аз се надявам, че и това ще преодолеем. И до лятото тази реформа ще е приключила. И това, което за нас ще остане вече като работа да свършим, това е да се направят предпроектни проучвания, да се изготвят добри проекти, с които да кандидатстваме за това европейско финансиране от над 2 млрд. и да го инвестираме в по-добра водна инфраструктура, за да получим в крайна сметка желания ефект – добро качество на водата.

        Водещ: Дано да е така. Какво се случва с енергийната ефективност, със санирането на сградите? Вие започнахте от първия миг, в който станахте министър ...

        Лиляна Павлова: Можем да направим равносметка на изминалата година в две посоки. Първо, че изминалата година беше последната година, в която имахме и програма с европейско финансиране свързана, с енергийна ефективност и саниране на сгради. И добрата новина е, че ние успяхме да усвоим в максимална степен средствата от европейските фондове, които бяха замразени по време на правителството Орешарски. Размразихме програмата и за около 9 месеца успяхме, 156 сгради са вече готови. И този отоплителен сезон семействата имат по-топли жилища с по-ниски сметки.

        Водещ: А защо се получава разлика в референтните стойности?

        Лиляна Павлова: Сега ще ви кажа и за тях. А по нацио0налната програма за една година интересът наистина, знаете имаше и антикампания, страх в началото съмнения и колебания. Когато се видяха тези 156 сгради, когато се завъртя колелото, вече имаме над 2 000 сгради, желаещи. И когато казвам над 2 000, вие знаете, че панелните сгради са отделни блок-секции. Така че като брой сгради те са много повече от 2 000, които вече участват в програмата. Интересът е толкова голям, че се наложи две неща да направим – едното е да въведем приоритизация на сградите, да започнем с най-големите, най-високите панелни сгради, които са и в най-лошо състояние и най-енергийно неефективни и тогава вече, ако остане ресурс, да продължим с останалите. И второто е, все пак да върнем много важния фокус. Защо намалихме референтните стойности и защо го направихме? Защото, първо, това е бюджетен ресурс и ние трябва да го харчим разумно и да го инвестираме с ефективна и ефикасно. И второ, защото програмата трябва да я върнем в руслото – да бъде енергийно ефективна, и да изглежда добре, но в крайна сметка да има енергиен клас “C”, да постигнем намаление в сметките за отопление. Това, кето видяхме, така, от опита на последните сгради...

        Водещ: Имате ли вече статистика от реализираните проекти?

        Лиляна Павлова: Да. Мога да кажа, че имаме проекти, се опитват да предложат мерки, които вече не са енергийна ефективност и саниране, а просто текущ ремонт на сградата. Което не е целта.

        Водещ: не, имате ли разчети вече от санираните сгради – каква е икономията?

        Лиляна Павлова: Имаме разчети.

        Водещ: Виждам го спорадично, но не го виждам така като обобщена информация.

        Лиляна Павлова: Имаме разчети, но трябва да мине целия отоплителен сезон – средно 50%, между 40 и 60% да го кажа. Но средно 50% е намалението в сметките за отопление на домакинствата.

        Водещ: Това би било наистина едно голямо постижение, ако се получи и е истина.

        Лиляна Павлова: Абсолютно. И затова сега националната програма я фокусирахме приоритетно големите, панелните сгради и по-малките, разбира се, както и ценообразуване, което да не избягаме от това да си правим текущ ремонт, защото не е това целта, с публични средства, а наистина да постигнем енергийна ефективност.

        Водещ: Българинът е практичен.

        Лиляна Павлова: Ние трябва да сме практични. Пък тези, които сме призовани да управляваме публичния ресурс все пак ...

        Водещ: Една новина, която мисля, че още не е много разпространена и продължават журналистите, включително и нашите да ви питат миналата седмица – за плажовете. Нека да съобщим, че по закон вече плажовете не са под вашата юрисдикция.

        Лиляна Павлова: Все още не е минал законът в парламента, но това е нашата воля, защото като част и от управленската ни програма, с която се явихме на изборите през 2014 г. беше именно това – създаването на Министерство на туризма, това министерство да поеме управлението на плажовете, да предложи нов вид, нова концепция за това как те ще се стопанисват по по-различен начин, който да подкрепи туризма. Защото това е сектор от икономиката, който трябва да го развиваме повече и повече.

        Водещ: Честно казано, отървавате се от един много горещ картоф...

        Лиляна Павлова: Може и така да се каже.

        Водещ: Какъв опит ще прехвърлите към министър Ангелкова?

        Лиляна Павлова: Ами, аз се надявам, че буквално следващият месец законът ще мине и министъра и нейния екип ще трябва да поемат тези плажове. Те, очаквам от тях всъщност много бързо да разработят новата концепция, за която те говориха през изминалата година, но тя все още не е готова. Аз им пожелавам максимално бързо да успеят да я разработят. И това, което като опит бих могла да кажа, че трябва да имаме струг контрол към тези, които имат и са концесионери-наематели. Но най-важното е да опазим плажовете от бетона, от строителство върху плажа, плажът да е максимално свободен, достъпен за всеки, който желае да не плаща, а просто да отиде, да плажува, да ползва ресурса. Защото и по Конституция, те са свободни и достъпни.

        Водещ: Да, по цял свят има квоти, в които има достъпни зони.

        Лиляна Павлова: И затова и аз подкрепих инициативата на хората, които са в тази асоциация – „Да запазим Корал“, например, които казаха – дайте да изберем тези три плажа – „Корал“, „Иракли“, „Карадере“ да бъдат свободни, да бъдат естествени и до тях да има всеки достъп, а не да са затрупани от заведения и цялата тази инфраструктура, която се гради. Смятам, че е много добра идея. Така че да вървим към това да имаме и такива диви, зелени, свободни плажове за плажуване.

        Водещ: Не е точно във вашия ресор, но как ще коментирате разиграващата се блокада на българо-гръцката граница? Дори си мислех онзи ден, че по отношение на състоянието на пътната мрежа тя би могла да повлияе, не само на инвестиционния климат.

        Лиляна Павлова: Това, което мога да кажа е, че съм крайно възмутена от две неща. Първо, от позицията на Гърция и гръцкото правителство. Защото, и тук искам наистина да поздравя и министър Москов, и министър Митов, защото те направиха и невъзможното и се докарахме в тази ...

        Водещ: Министър Митов не се ли забави малко? Вие пак ...

        Лиляна Павлова: Нека да се върнем по същество. Те се докараха до там, че преминаха границата и отидоха те да преговарят с протестиращите там. Защото Ципрас в телефонния разговор, защото премиерът Борисов му звъня няколко пъти. Недопустимо е те да си решават вътрешните държавни проблеми, ощетявайки съседна държава. Това не е в духа на добросъседство. Това ощетява българските превозвачи. И видяхте до какво доведе. Така че те отидоха да преговарят, когато уважаемият г-н Ципрас обясни на нашия премиер – ами, нищо не мога да направя. Как така нищо не може да направиш? Гърция в последната година не спазва шенгенското споразумение, не пази границите на ЕС, а уж е външна граница в Шенген и си позволи да ощети България, българската икономика, и най-вече българските превозвачи с унизителното отношение към тях. И то защо? Защото не може да си реши вътрешните проблеми, и ги решава за сметка на съседна държава.

        Водещ: Но вие знаете, че ние много трудно ще решим този проблем с евентуално търсене на обезщетения през ЕС?

        Лиляна Павлова: Ние категорично трябва да търсим, трябва да си търсим обезщетенията. Тук въпросът вече не е само български. Защото, да, засяга се България и български превозвачи. Но това е европейски коридор и ние сме част от общоевропейското семейство. Ще настояваме и за подкрепа, включително и за обезщетения на нашите превозвачи, които седяха толкова дни. А от гледна точка на пътищата, което ме питате, ето ние, и Пътната агенция осигури и тоалетни, и каквото можеше да се осигури за превозвачите от нашата страна. Но от другата страна, българите, българските шофьори бедстваха, защото гръцкото правителство не ги подкрепи и не позволи нито ние да им закараме, нито, нито те им предоставиха. А пък вие знаете,че когато имаме километрична опашка от тирове, където хората спят, живеят там, от гледна точка и на околната среда се случва не най-приятната гледка.

        Водещ: И тук ме изкушавате нещо да ви попитам, макар че съвсем не е във вашия ресор. Но все пак това е част от политиката ни в ЕС. Утре предстои министър-председателят да замине по покана на Вишеградската четворка на среща в Прага по темата с бежанците. Просто разговорът за Гърция ме навежда на тази тема. Знаете, че предложението е евентуално, тъй като очакваме приток на бежанци през Гърция, ние да изградим стена помежду ни. Какво мислите вие по този въпрос?

        Лиляна Павлова: Личното ми мнение, но това министър-председателят го каза и неведнъж на Европейския съвет и формат, че трябва да се затворят границите на ЕС, първо, за да се направи равносметка колко човека има на територията на ЕС, къде са разположени, кои могат да останат и за кои трябва да се прояви човешката, включително солидарност, да бъдат интегрирани, кои са икономически мигранти, които се възползват от страданието на хората и от тази бежанска вълна, които трябва да бъдат върнати обратно и чак тогава вече да се преценява какви ще са действията оттук-нататък. Така че аз категорично подкрепям това мнение и в личностен план, като гражданин. А по отношение на Гърция аз ви казах и преди малко.

        Водещ: А възможно ли е след тяхното поведение...

        Лиляна Павлова: Гърция не спазва...

        Водещ: Да, вие казахте, че те не спазват.

        Лиляна Павлова: Очевидно, тя не се справя и очевидно България, която не е член на Шенген, си пази много по-добре границата. Така че предпазните съоръжения, които ние ги наричаме, ще продължим и трябва да продължим да ги изграждаме. И вие знаете, че инвестираме стотици милиони, десетки милиони, извинявайте, в това. Очевидно се налага.

        Водещ: Знаете, че дадоха пари на Македония от Вишеградската четворка, да си построи стена. Така че...

        Лиляна Павлова: Македония все пак не е член на ЕС.

        Водещ: Добре, да не ви въвличам в тези разговори сега. Тъй като аз забравих да честитя днешния Трифон Зарезан, Св. Валентин, ето я вашата чашка, заповядайте символично да се чукнем.

        Лиляна Павлова: Да имаме позитивизъм, да има топлина в сърцата ни, в душите ни и в семействата. Това е най-важното. Ако сме позитивни, и държавата ще се развива по-добре, според мен, и взаимоотношенията между хората. Защото само с позитивизъм. Това беше и волята на закуската, на която присъствах...

        Водещ: Глътка вино. Как вие аранжирахте всичко. На глътка винце. Разкажете кратичко за закуската, на която присъствахте, как се казваше, извинявам се...

        Лиляна Павлова: Молитвената закуска. Национална молитвена закуска.

        Водещ: Да. при Барак Обама. Който си отива обаче, за съжаление.

        Лиляна Павлова: Той си отива. Но това е една традиция, която е 56 пъти реализирана.

        Водещ: Взеха ли ви акъла с нещо?

        Лиляна Павлова: Знаете ли, това, което се опитах да кажа, и това, което най-много ме впечатли, и нещо, в което аз дълбоко вярвам, но го видях с очите си... На тази закуска, която всъщност освен самата, форма на закуската, на която присъства и президентът, всеки американски президент, в този случай Обама, има и поредица допълващи събития – има закуска на страните от Близкия изток, европейска закуска и обяд и т.н. Но по-важното е друго – там не се говори за политика. На една маса, защото не случайно форматът е на кръглата маса, която да сплотява, на една маса стоят опоненти, стоят хора от различни религии, различни правителства, различни дори гледни точки. Но обединяващото е да не си говорят за политика – да си говорят за живота, за бежанците, за мира, спазвайки ...

        Водещ: За общочовешките...

        Лиляна Павлова: Общочовешки ценности. За семейството. За това, че всъщност забързани в ежедневието ние не се изслушваме, не се чуваме и не се подкрепяме по това, което трябва да ни обедини – християнските...

        Водещ: Защо не направите една молитвена закуска с реформаторите, да се върна аз към любимата си тема в началото?

        Лиляна Павлова: Знаете ли, аз да кажа, вие не знам дали знаете, но има европейска и балканска закуска и в България тя е провеждана. И използван да кажа, че в България ще имаме 2017 г. ще е домакин на балканската закуска. И в рамките на националните ни събирания, на които участвам регулярно в тези формати, има представители на всички, на целия политически спектър. И това е място, на което ни успяваме да си говорим. Въпросът е да успеем и извън този формат.

        Водещ: Дали ще можем да беседваме с президента...

        Лиляна Павлова: В ежедневието си да го правим. Ще можем.

        Водещ: ... на Турция Ердоган?

        Лиляна Павлова: Аз смятам, че ще можем и трябва да можем. Между другото в рамките сега на тази ...

        Водещ: Той се е заканил сега, че ще пусне бежанците към нас, ако спре финансовата...

        Лиляна Павлова: ... беше турският, беше един турски валия, с който имахме прекрасен диалог и наистина споделяхме общи проблеми, които има между България и Турция. Така че стига да има желание и воля. Трябва да сме по-смирени и да си говорим повече. Мисля, че проблемът е, че не си говорим достатъчно и не търс9м сходното. Различното е ясно, въпросът е да търсим сходното. И това е нещото, което трябва ...

        Водещ: Нека това да е финалът на нашия разговор. Много ви благодаря, че бяхте тук.

        Лиляна Павлова: Благодаря и аз.

         

        Запис от предаването можете да гледате тук:

        http://kanal3.bg/video/4756-%20Benovska-pita%20:-Lilyana-Pavlova

    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата