• Министърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за вестник „Строител“

        23.12.2015
        Павлова: Възможностите пред строителния бранш през 2016 г. ще са големи

         

         Г-жо Павлова, в края сме на 2015 г., но и в края на програмен период 2007 – 2013 г. Какво показват последните цифри – колко от средствата сме усвоили, в какво са вложени, какъв е ефектът от европейската солидарност?

        Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” играе важна роля на двигател на развитието на регионите и е основен източник на инвестиционни средства за общините. Публикувани са 48 схеми за предоставяне на БФП за целия бюджет на програмата в размер на 3,131 млрд. лв. До момента са разплатени над 2,9 млрд. лв. и 93% от бюджета на ОПРР. Очакваме до приключването на програмата да бъдат сертифицирани над 3 млрд. лв., или поне 97% от нейния бюджет. С тези показатели „ОПРР 2007 – 2013” се нарежда сред най-успешните програми в България. Чрез дейностите, които тя подкрепя, достигаме до всеки регион в страната, показваме видими резултати и спомагаме за подобряване на качеството на живот и работната среда на всеки български гражданин, като осигуряваме по-добър достъп до основните услуги и нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие. Това се доказва от изпълнените до момента 937 проекта, които включват множество обекти. Над 3,7 млн. души ползват обновената градска среда – изградени/рехабилитирани паркове, озеленени площи, детски площадки и изградени/рехабилитирани пешеходни зони, велоалеи, тротоари. Обновени или реконструирани са 1041 сгради на образователна, социална и културна инфраструктура, 84 тип социална инфраструктура и 43 университетски. Построени са 119 центъра за настаняване от семеен тип и 18 защитени жилища. Още 5 защитени жилища са ремонтирани. За всички тези здания е осигурено и необходимото оборудване, като по този начин подкрепяме процеса на деинституционализация на децата в България, за да могат да живеят в по-близка до семейната среда. Рехабилитирани или реконструирани са над 1100 км пътища, изградени са над 116 хил. линейни метра съоръжения за превенция от наводнения. Закупени са 197 противопожарни и специализирани автомобила. 102 млн. лв. са инвестирани в ремонт и оборудване на 21 общински болници, а 16 държавни лечебни заведения са финансирани със 158 млн. лв. По този начин хората от различните региони на страната получиха възможността да се лекуват в тях. 128 са подобрените със средства от програмата туристически обекти и атракции. Над 1 млн. души са посетили проведените с финансиране от ОПРР културни иновативни събития.

        Колко от проектите не успяхме да приключим? Какво ще се случва с тях, съществува ли механизъм за прехвърлянето им за довършване в новия период? Ще има ли неусвоени средства?

        В последната една година се работи с изключително високи темпове както от общините, така и от служителите в оперативната програма. Първите ни стъпки бяха да докажем отново, че можем и имаме капацитета да работим със средствата от европейската солидарност, и трябваше да наваксаме огромното закъснение, наследено от предшествениците ни. При някои от договорите за изпълнение на финансирани от ОПРР проекти се наблюдава известно изоставане и вероятен риск от неизпълнение на част от дейностите към 31.12.2015 г. Те са за осигуряване на социални жилища, интегриран градски транспорт, изграждане на туристически обекти и енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради, подобряване на пътната инфраструктура. Анализът на риска показва, че част от дейностите е възможно да не могат да бъдат напълно изпълнени и разплатени от бенефициенти към изпълнители до 31.12.2015 г. Всички договори между Управителния орган (ОУ) и бенефициенти, за които се предвижда довършване на част от дейностите през 2016 г., са анексирани, като средствата за изпълнение на дейности, неразплатени до 31.12.2015 г., са собствени средства на бенефициентите. Конкретна информация относно точния брой проекти и суми, които няма да могат да бъдат възстановени с безвъзмездна финансова помощ, може да бъде предоставена едва след подаване на последен сертификат за разходите към службите на ЕК, когато УО ще разполага с окончателната база данни за извършените и разплатени от бенефициентите дейности и ще бъдат приключени текущите сигнали за нередности по проектите. Към настоящия момент УО на ОПРР е предприел необходимите действия за минимизиране на риска от неусвояване на средства, като извършва регулярен вътрешен анализ на риска относно изпълнението на ОПРР на проектно ниво, проследяват се ежедневно индивидуалните планове за действия, оптимизирани са в максимална степен процедурите и вътрешните правила с оглед осигуряване на текуща ликвидност към бенефициентите, като по този начин се гарантира възможност за максимален размер от разплащания към изпълнители до края на годината.

        Старият период фактически приключи, но вече стартира програмен период 2014 – 2020 г. и новата ОПРР. С какво започва, кои са първите обявени процедури? Кога може да се очакват първите търгове за строителство?

        „ОПРР 2014 – 2020” съдържа 8 приоритетни оси, като най-голямата, Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, е и с най-голям ресурс на стойност 1,64 млрд. лв. Още на 10.07.2015 г. по нея беше обявена процедура „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 – 2020” за предоставяне на БФП на стойност 1,37 млрд. лв. с бенефициенти общините на 39-те големи и средно големи градове. Кандидатстването по процедурата се осъществява на два етапа – чрез инвестиционна програма, разработвана от всеки бенефициент, и проектни предложения. Инвестиционната програма представлява средносрочен документ, чрез който ще се осигури механизъм за определяне на приноса и подкрепата на „ОПРР 2014 – 2020” за цялостното изпълнение на ИПГВР на градовете, както и ще се гарантира целенасоченост, фокусиране и концентриране на финансовите ресурси по съответните инвестиционни приоритети. Проектни предложения могат да бъдат подавани текущо до 31 май 2019 г., като до 31 май 2016 г. всеки бенефициент следва да подаде проектни предложения за минимум 50% от бюджета на съответния град, определен по процедурата. На 31.08.2015 г. обявихме процедура „Енергийна ефективност в периферните райони“ по Приоритетна ос 2 „Подкрепа за енергийна ефективност в опорни центрове в периферните райони“ с общ бюджет 206 млн. лв. По нея ще се реализират инвестиции в енергийна ефективност в жилищни и публични (административни, културни, образователни и социални) сгради в 28-те малки града от IV ниво, съгласно националната полицентрична система. Крайният срок за кандидатстване е 31 май 2016 г., като до 15 март 2016 г. всеки бенефициент е длъжен да подаде проектни предложения в размер на минимум 50% от бюджета на съответния град, определен по процедурата. Предвид междинните срокове по двете процедури очакваме първите търгове за избор на изпълнители на СМР по проектите да бъдат обявени в началото на 2016 г. По „ОПРР 2007 – 2013” беше предоставено финансиране на общините за разработване на технически/работни проекти за обектите, които са включени в интегрираните им планове. Благодарение на тази подкрепа голяма част от общините вече са осъществили дейностите за проектиране и това ще допринесе за по-бързо обявяване на процедурите за строителство. Трябва да се отчете и фактът, че те вече натрупаха значителен опит в подготовката на процедурите за избор на изпълнители по реда на ЗОП. На 16.12.2015 г. стартира мярката за ремонт на пътища по Приоритетна ос 7 „Регионална пътна инфраструктура“. Конкретен бенефициент е Агенция „Пътна инфраструктура”, а общият бюджет възлиза на над 380 млн. лв. Тя ще подкрепя изпълнението на строителство, реконструкция и рехабилитация на първокласни, второкласни и третокласни пътища, осигуряващи връзка и достъп до TEN-T мрежата, обслужване на вътрешнорегионални връзки между градовете и осигуряване на възможности за развитие на техния специфичен икономически потенциал извън Трансевропейската транспортна мрежа. До 30.09.2016 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да подаде пред Управляващия орган за оценка проектни предложения за минимум 50% от разполагаемия бюджет, а за останалите крайният срок за кандидатстване е 30.04.2017 г. Ден след това, на 17.12.2015 г., отворихме за кандидатстване две процедури по приоритетната ос на програмата, която подкрепя образователния сектор. Мерките, които ще бъдат подкрепени, имат за цел създаване на условия за модерни образователни услуги чрез подобряване на образователната инфраструктура в професионалните училища от национално и регионално значение, както и в училищата по изкуства и култура и спортните. Важно е да се отбележи, че ще бъдат одобрявани проекти, които предвиждат цялостно обновяване на учебните заведения. По процедура „Култура и спорт в училище“ конкретни бенефициенти са Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта. Общият размер на предоставената безвъзмездна помощ възлиза на 14,8 млн. лв., а крайният срок за кандидатстване е 31.05.2016 г. мПо линия на процедурата „Подкрепа за професионалните училища в Република България“ с над 166 млн. лв. ще бъдат подкрепени приоритизирани професионални училища от национално и регионално значение в два компонента. В рамките на първия са включени такива с направления ветеринарна медицина, горско стопанство, растениевъдство и животновъдство. Като над 33 млн. лв. ще бъдат вложени в цялостно обновяване на училищата. По втория компонент са предоставени над 133 млн. лв. за обновяване на професионални гимназии, с изключение на доминиращите направления по първия компонент. Училищата, които ще получат подкрепа, са предварително определени в съответствие с методологията за приоритизиране на обектите на образователната инфраструктура, одобрена от МОН. Конкретни бенефициенти по процедурата са МОН и общини, а крайният срок за кандидатстване е 30 септември 2016 г.

        Има ли разлики между новата и старата програма, които касаят строителния бранш, и трябва   нашите читатели да са информирани за тях?

        Най-голямата разлика между двете програми е определянето на 39-те общини – бенефициенти по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, за междинни звена по нея. Съгласно делегираните функции от УО, междинното звено на съответната община ще извършва оценка на проекти, които ще получат финансиране по линия на тази ос. Друг важен момент е, че в ОП „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. УО предвиди възможност изпълнението на проектните дейности да бъде реализирано и чрез възлагане на инженеринг проектиране заедно с авторски надзор и строителство. Това е новост спрямо предишния програмен период.

        Какъв е напредъкът по националната програма за саниране? Очертаха ли се проблеми, които трябва да бъдат решени в бъдеще?

        Интересът на гражданите към националната програма е много голям. Това е видно от над 2500-те регистрирани сдружения на собственици и 1930-те подадени заявления за интерес и финансова помощ. Над 1800 вече са одобрените заявления. Сключените договори между сдружения и общини са близо 1800, а сключените тристранни договори за осигуряване на целево финансиране са 1700. По много от тях вече се прави техническо обследване с цел установяване състоянието на сградата. Вече приключиха обновителните дейности по три сгради в Благоевград, който е от най-активните в тази област, а по още 9 се работи усилено и скоро ще бъдат готови. Не бих казала, че има констатирани сериозни проблеми при изпълнението на програмата. Искам обаче да призова общините да са по-активни и по-прецизни при провеждането на обществените поръчки за избор на изпълнители, за да може да бъдат направени необходимите обследвания и още в следващите месеци при подходящи климатични условия да можем да се похвалим с още обновени сгради и живеещите в тях да усетят ползите от програмата. Трябва да се има предвид, че сдруженията на собствениците не желаят строително-монтажните работи по техните сгради, най-вече що се касае до покривите, да бъдат извършвани през зимата. Затова е добре общините да използват този сезон за провеждане на търгове за избор на изпълнители и за извършване на технически и енергийни обследвания, така че през пролетта да започне активното строителство.

        От успеха на ВиК реформата зависи успеха на новата ОПОС. Докъде стигна реформата във водния сектор, какво предстои през 2016 г.?

        Мисията е възможна. Вече сме на финалната права от реформата във водния сектор и смятам, че през януари ще успеем да я завършим. Имаме реформиран самостоятелен воден регулатор, изготвени нови наредби за ценообразуването, приети са необходимите законови промени, изработени са мастър плановете за обособените територии с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми към тях. Съществено изискване на ЕС към нас е окрупняването на операторите. То е факт в 16 административни области, които са приравнени на обособени територии. Те ще могат да кандидатстват за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ за подобряване на ВиК инфраструктурата, след като бъдат изготвени регионалните прединвестиционни проучвания за техните територии. Всички асоциации по ВиК са учредени и вече има сключени два договора между асоциациите в Смолян и Русе и операторите там, с които на дружествата се възлага стопанисването и поддържането на мрежите и съоръженията, присъединяването на нови абонати и намаляването на загубите на вода. През 2016 г. ще започне изготвянето на 14 регионални прединвестиционни проучвания (РПИП), за да се определят мерките и обектите, с които ще се осигури съответствие с директивите и регламентите на Европейския съюз в областта на питейните и отпадъчните води, повишаване на ефективността в отрасъла и оптимално използване на инвестициите. Към РПИП ще се подготвят и формуляри за кандидатстване за финансиране на проекти от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ за агломерациите над 10 000 е.ж. Такова прединвестиционно проучване пилотно беше изработено за обособената територия на област Смолян.

        Пътната инфраструктура е сред приоритетите Ви. За бранша е ясно, че без инвестиции няма добри и сигурни пътища. Освен чрез винетните стикери обмисляте ли и други варианти за събиране на средства за ремонт и поддръжка на пътищата?

        Приходите от винетки са недостатъчни за поддържането на пътната мрежа, а още по-малко за бъдещи инвестиции. Трябва да осигурим дългосрочно и предвидимо финансиране, за да се реализира последователна и устойчива политика в пътния сектор. Това изисква допълнително инвестиране на поне 600 млн. лв. нетни приходи годишно. Световната банка разработи различни варианти, вариращи от електронно таксуване на база изминато разстояние за всички превозни средства до запазване на съществуващия модел. ТОЛ системата ще бъде въведена единствено за тежкотоварните превозни средства. Електронната винетка ще бъде за леките автомобили. ТОЛ таксата и електронната винетка ще се заплащат от ползвателите на Републиканската пътна мрежа. Размерът на таксите ще бъде различен в зависимост от класа на пътя и категорията МПС. В момента няколко работни групи разглеждат различните компоненти, необходими за внедряването на системата. Всички приходи от ТОЛ такси и от винетки ще бъдат инвестирани в поддържането на пътната мрежа. Кръстопътното разположение на България предполага събирането на повече приходи от ТОЛ от транзитно преминаващите превозни средства. Транзитният трафик ще заплаща по-справедлива цена за щетите, които нанасят на Републиканската пътна мрежа със своето преминаване. Така че през следващите години средствата за поддържане на пътната мрежа ще бъдат от ТОЛ и от винетки.

        Работите непрекъснато за привличане на чужди инвеститори, проведохте редица срещи в едни от най-мощните икономики – Китай и Южна Корея. Какви са впечатленията Ви?

        Мисля, че страната ни представлява сериозен интерес за източните инвеститори. Затова говори и официално писмо за намерение от една от китайските компании за направлението Русе – Велико Търново до връзката със Свиленград, с което те искат да инвестират в предпроектни проучвания. Интерес беше проявен и към проекта за изграждане на автомагистрала „Черно море“. С министъра на земята, инфраструктурата и строителството на Корея обсъдихме сформирането на работна група в областта на кадастъра. Страната е водеща в тази сфера и има какво да почерпим от нейния опит. Предстои да уточним подробностите през следващите месеци.

        Имате работещ диалог с КСБ. За какво не Ви стигна време да обсъдите с бранша?

        Аз също смятам диалога ни с бранша за работещ и полезен. Стремим се да обсъждаме със заетите в него всички важни и актуални въпроси своевременно, за да не губим връзката помежду си.

        Мислите ли, че е време да се инициира един дискусионен форум за необходимите промени в ЗУТ, на който да се обсъдят и законопроектите на Камарата, включително и един бъдещ Закон за строителството?

        Постоянно дискутираме нормативната уредба и винаги търсим мнението на професионалните организации. Това важи и за последните промени в Закона за устройство на територията, които бяха приети на второ четене от Народното събрание на 18 декември т.г. Смятам, че трябва да бъде даден шанс на новите моменти да заработят, преди да говорим за други изменения.

        Ако трябва да обобщите с няколко изречения, каква беше за МРРБ отминаващата година – кои бяха най-големите предизвикателства и най-големите успехи?

        Изтичащата година беше много динамична за нас от гледна точка на големите инфраструктурни проекти, които трябваше да бъдат изпълнени. Успяхме да завършим тези за изграждане на участъци от магистралите „Струма“ и „Марица“. С това вече са факт нови 300 км магистрални участъци в страната. Завършихме първия етап от Западната дъга на Софийския околовръстен път. Работи се активно по Северната скоростна тангента, така че и тя да бъде довършена в максимална степен до края на годината. Рехабилитирани са общо 2500 км участъци от Републиканската пътна мрежа. Предизвикателство за нас беше фактът, че трябваше да изпълним ОП „Регионално развитие“ и едновременно с това да стартираме ОП „Региони в растеж“, с което предвид резултатите до момента смятам, че се справихме добре. Трябва да отбележим и напредъка в провеждането на водната реформа, която успешно завършваме.

        С какво ще стартира новата 2016 г.? Какво е основното, което предстои като възможности пред бранша?

        Възможностите пред бранша през 2016 г. ще са много големи. Както вече казах, ще стартира реалното изпълнение на проекти по „ОПРР 2014 – 2020”. Програмите за трансгранично сътрудничество, макар и с не толкова голямо финансиране, също дават възможност за развитие на регионите. Финансирани със средства от тях мерки ще бъдат свързани със строителни дейности и ще осигурят работа за бранша. Очаквам следващата година ще бъде под знака на мащабното обновяване на жилищни сгради със средства от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. мЩе продължим, разбира се, и работата в областта на пътната инфраструктура. Активно ще се работи по изпълнението на проектите за изграждане на лот 3 на АМ „Струма“ и довършването на АМ „Хемус“.

        Каква е най-важната цел, която си поставяте?

        Най-важната за нас цел е осигуряването на балансиран растеж в регионите, така че те да бъдат конкурентоспособни на европейските. Именно в тази посока са всичките ни политики. Създавайки добри условия за живот на хората там, те ще останат да работят в тях и ще допринесат за икономическия им растеж.

        В навечерието на най-хубавия христиански празник – Коледа, какво ще пожелаете на строителите?

        На първо място пожелавам на всички заети в строителния сектор и на семействата им много здраве, късмет и благоденствие. Искам да благодаря за положения труд, заради който можем да кажем, че проектите ни се реализират успешно. Желая им да продължават да работят все така упорито, за да можем да се похвалим с още много добре изпълнени инициативи, чрез които регионите на страната да стават все по-привлекателни за живот и работа!

    Персонализирано търсене
    Мрежата
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата