• Лиляна Павлова: Европейското финансиране за ВиК сектора за следващия период не бива да се намалява, а да се запази поне на това ниво

        Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството, в правителството на ГЕРБ, за Агенция „Фокус”, за новата Стратегия за ВиК сектора и рисковете пред него

        Фокус: Госпожо Павлова, на заседание на парламентарна комисия е била представена стратегията във ВиК сектора, какви са вашите впечатления?

        Лиляна Павлова: Имаше съвместно заседание на Комисията по регионална политика и на Комисията по околна среда, където беше представена разработената Стратегия за ВиК сектора. Беше направено изслушване на министъра на Министерството на регионалното развитие. Тази стратегия е документ, заедно с така наречените мастърпланове, за всички обособени водни територии, който се разработва с финансиране от Програмата за околна среда, за което МРРБ е бенефициент. Разработва се и по споразумение със Световна банка, още от януари 2012 г. Това е резултат на усилия от последните две години затова България наистина да има един качествен, стратегически документ за ВиК сектора.

        ВиК секторът е критичен сектор. Освен, че Министерство на регионалното развитие има ключова роля и отговорност като орган на изпълнителната власт, това е и един от секторите, за който имаме така наречената предварителна условност от Европейската комисия (ЕК), където е казано, че трябва да има стратегическа визия за дългосрочна реформа в сектора, за да може да бъде предоставено европейско финансиране по линия на Програмата за околна среда, а и като цяло европейско финансиране. Затова темата е особено важна. 

        Стратегията е възложена за разработване и подготвена още януари 2012 г., от правителството на Борисов, валидна е към 31 март, и нееднозначно показа, че опитите за приписване на тази стратегия на настоящото правителство, са смешни. 
        За нас остава големият въпрос: защо толкова месеци по тази стратегия никой нищо не чу; направени ли са публични обсъждания; какви са резултатите от тях и на основата на всички тези дебати и обществени обсъждания - каква е нагласата на населението; каква е визията на правителството оттук-нататък за следващите 10 години какво да се случи с водния сектор, защото стратегията е 10-годишна. Тя казва какви са необходимите инвестиции във ВиК сектора, които са от порядъка на 10 милиарда лева за периода 2014 - 2024 г. Към момента остава неясно кога ще бъде приета стратегията. 

        Фокус: Казва ли какво е текущото състояние на ВиК мрежата?

        Лиляна Павлова: Да, тя е остаряла, амортизирана, има сериозни загуби на вода навсякъде - течове, вкл. и кражби на вода. Това се дължи на лоша, много стара, неподдържана инфраструктура, в която не е инвестирано с десетилетия, 20 г. не и имало добро управление на сектора, има прекалено голям брой водни дружества. Всички сме длъжници на ВиК сектора.

         Фокус: Как може да се осигурят инвестиции?

        Лиляна Павлова: Има три сценария, по които може да се върви, за да се осигурят инвестиции, да се обнови мрежата и да се намалят загубите. В някои райони загубите на вода достигат 80%, а средно за страната те са 60%. Целта е да паднат до 20 - 25%. Като министър не спрях да повтарям, че в 21 век в България все още има 20 области с режим на водата. 
        Смея да твърдя, че пилеем ресурса, не се събират достатъчно питейни води, за да се представят чрез водопроводи на населението. Има региони, които с месеци са на режим на водата, а в същия момент питейна вода (което в Европа не се случва), се ползва за поливане, за производство. Трябват много сериозни мерки в тази посока. 

        Фокус: Мерките заложени ли са в тази стратегия?

        Лиляна Павлова: Проблемите са идентифицирани и в следващото десетилетие те трябва да се преодолеят. Естествено е, че когато се инвестира толкова огромен ресурс, неизбежно ще има и повишаване на цената. В стратегията е изчислено, че ако бъдат вложени необходимите 10 млрд. лв. в сектора, то цената на водата ще се увеличи с 30% до 40%. Много е сериозен този процент – увеличение до 4 лв.за водата. Затова в документа ясно се казва, че държавата трябва да има политика за подпомагане на социално-слабите, уязвимите групи. Това е една много сериозна тема, за която е дошъл моментът, в който трябва да се вземе решение, и да се направи дългосрочната визия. 

        За съжаление, не стана ясно кога ще се приеме стратегията. Българското правителство трябва да каже: избираме вариант A, B или C. 

        Вариант А: Да оставим съществуващото състояние, каквото е, да не окрупняваме ВиК дружества – сега са над 50 на брой. За мен окрупняването е изключително важно. Което и да било правителство, колкото и да бяга от „горещия картоф”, ще трябва да вземе решение, въпреки съпротивата на някои местни власти. Имаме 28 области, населението намалява, демографската криза е сериозна, нямаме чак такова голямо производство, каквото е имало, по времето на социализма, когато са планирали тези големи ВиК инфраструктури. Този голям брой ВиК дружества нито са ефективни, нито имат добри приходи, нито имат ресурс да инвестират. Едно от предложенията, което считаме, че е разумно, беше: В България да се обособят 28 водни територии, колкото са областите и във всяка област да има поне едно ВиК. Това не означава да закрием всички ВиК, а означава да окрупним управлението, да има икономии, да ги обединим в едно ръководство. Реформата би била от 52 да бъдат окрупнени до 28, колкото са областите. Министерството няма позиция по този казус доколкото разбирам. Имат резерви и страх да се премине към тази изключително важна стъпка. И в Стратегията пише, че ако това не се направи, ефективността на управлението няма да се подобри, което означава, че и услугата към хората няма да се подобри. 

        Вариант Б: Да се инвестира в максимална степен, на 100% усвояване на европейските фондове, с необходимото национално съфинансиране. При втория вариант се покрива 1/3 от необходимите инвестиции, само 1/3, което означава, че, ако не се направи окрупняването, и с 1/3 от инвестициите, пак трудно ще постигнем желания ефект, който е преди всичко да нямаме области на режим. 

        Вариант С: Осигуряване изцяло на целия необходим финансов ресурс в следващите 10 или 20 години, поетапно. Източници са европейско финансиране, държавен бюджет, публично-частно партньорство, така, както е и в София, както се опитахме и в Плевен да направим. Заявка за интерес - чужд инвеститор да дойде да поеме управлението с ангажимент да инвестира необходимите за цялата област или регион инвестиции в инфраструктура и нейното подобряване и съответно публично-частно партньорство. С дългосрочен заем, дали от Световна банка, дали от Европейска инвестиционна банка, при добри заемни условия (може да се прецени), който държава да вземе чрез ВиК дружествата. Да се изплаща за сметка на подобряването на системата, със сериозен гратисен период, в който след инвестициите в системата, по-добра събираемост на приходите и на таксите, да може да се изплаща и от ВиК дружествата в страната, които би трябвало да се стабилизират на основата на мерките и на реформата. 

        Фокус:При трите варианта ли се предвижда увеличаване на цената на водата?

        Лиляна Павлова: И в трите варианта има инвестиция на сериозен ресурс, следователно и увеличаване на цената. Но това е тенденция в световен мащаб. 

        Друга сериозна критика и тя е много основателна, е тази за водния регулатор. В момента той е смесен с енергийния. Цената на водата не се определя на пазарен принцип, а общо взето на социален принцип. На ВиК-тата не им се одобряват бизнес плановете да правят инвестиции в мрежата, само и само да се натиска надолу цената. Запазвайки статуквото, това ще доведе до разрушаване на мрежата и още по-големи загуби и течове. С подобна политика вместо да намаляваме областите с липсата на водоснабдяване, то ние ще ги увеличим.

        Използвам случая да кажа и за европейските фондове. Намален е финансовият ресурс за следващия програмен период. Ако в този програмен период, по приоритетната ос за водната инфраструктура инвестициите са 2 милиарда лева, за следващия програмен период парите за 2014 - 2020 са намалени на 1,5 милиарда общо. Не само, защото сме опозиция, а защото сме хора, които сме се занимавали с еврофондове, считаме, че това е грешна позиция. 

        Фокус: От кого зависи това?

        Лиляна Павлова:Решение на Министерски съвет е как ще бъде направено разпределението на общата сума пари между тематичните области. Тогава, когато те го направиха, беше взето решение, за мое голямо съжаление, да се намалят парите и по оперативна програма „Региони в растеж”. Това е за сметка на програма „Добро управление”, за сметка на увеличение на други програми – „Конкурентоспособност” и т. н. Това е първото огромно притеснение, което изразяваме, защото бюджетът за България е увеличен, макар и с малко, но преразпределението му вътре между програмите, за нас лично, не е направено по най-добрия начин от Министерски съвет.

        Фокус: Вашето желание е да се запази поне това ниво за водния сектор, което е било досега като еврофондове?

        Лиляна Павлова: Поне като минимум да се запази, въпреки, че би следвало и би могло то да се увеличи. Ако не може да се увеличи, ако приемем преразпределението, поне трябва да се запази същия обем. Не е нормално в нов програмен период, при увеличен ресурс за България, ние да намаляваме парите и то за така критичната ни водна инфраструктура. Още повече, че държавният бюджет очевидно, че няма как да отдели такъв ресурс. Това е едното ни притеснение. Второто ни притеснение, което го има и като притеснение, дори от самата Европейска комисия в коментарите, които тя дава по договора за партньорство каза: „Защо България изчислява грешно? Вие грешно изчислявате базата, на която стъпвате. Имате 7 млрд., които трябва да разпределите, а вие преразпределяте 6,5 млрд. Изчислявате на по-малка основа, без техническа помощ и по текущи цени, а те трябва да бъдат индексирани за периода до 2020 г.” И ние не веднъж казахме, че сегашният екип, който се занимава с това, прави тази грешка. 

        Фокус: На какво се дължи това?

        Лиляна Павлова:Питаме и не получаваме отговор.  Друго, което е притеснително, и което дебатирахме по стратегията, е освен компенсацията за увеличената цена, е че вече сме към края на ноември, а все още министерството няма нито един законопроект, пък камо ли важен законопроект за Закона за водите, който си върви заедно със стратегията. Има готова законодателна инициатива, пакет с нормативни и поднормативни актове, където има Закон за водите, изменения на Закона за регулиране на услугите във ВиК сектора и всичко, което е необходимо в този процес, не се е случило.

        Фокус: Кога е крайният срок за приемане на Стратегията - тази година ли трябва да се приеме, за да влезе в сила от другата година?

        Лиляна Павлова: Има коментари от Министерство на околната среда и водите, което изрази много сериозни критики към Стратегията и попита дори МРРБ - приети ли са им коментарите. Оказа се, че МОСВ не знае дали МРРБ са приели коментарите по стратегията на МОСВ. Много е учудващо, какво се случва. Не стига, че нямат съществени промени, няма особено голямо движение по стратегията и най-важното е – те трябваше всъщност на основата на тази стратегия да минат обсъждания, да я приемат, одобрят и да кажат: „Избираме сценарий А, В или С”. И нищо от това не се случва. Стратегия е само първата стъпка. След стратегията, трябва да се приемат и мастерпланове. Те също са готови от началото на лятото. Министър Искра Михайлова, каза: „Да, готови са мастерплановете, генералните планове”. А всъщност какво е мастерплан – това е анализ на инвестициите, необходими във всяка една от областите, във всяко едно ВиК, за да може да се подобри системата. Остойностени са и са окачествени какви инвестиции, на каква стойност. Това ще ни бъде и новата програма за околна среда, защото ще се вземат тези мастерпланове и на тяхна основа, а не на основа кой какво си е решил, къде да си построи или ремонтира мрежата, ще има едно целенасочено инвестиране от новата оперативна програма. Това е и предварителната условност. Брюксел казва: „Ако искате инвестиции и европейски пари, направете си стратегията и плановете, там е идентифицирано в коя област - къде водопровод, къде канализация, къде станция и директно с целенасочено интегрирано финансиране ние ще ви даваме пари за приоритизираните обекти”. Но някой трябва да го направи. Отново пет месеца, ние имаме едни готови мастерпланове, които са инвестиционните всъщност пакети, които вървят на екологична оценка и обсъждане. Твърдят и поеха ангажимент, всъщност това беше тук вече ангажимент, поет от министър Михайлова, че те ще бъдат приети до края на годината, което е много важно.

        Стратегията трябва да бъде приета до края на годината заедно с мастерплановете, за да се избере сценарият, за да видим накъде вървим.

        На основата на избрания сценарий, на избраните реформа, подход и т.н., трябва да бъде веднага входиран законопроект за изменение на Закона за водите, в който да се регулира темата за управлението на водния сектор, управлението на активите, което е най-големият проблем в момента. Защото не се знае какви активи има, къде има тръби, къде няма тръби, грубо казано, кой ги стопанисва, къде са, какви са и в какво състояние са. Това е всъщност най-големият проблем…и как се управляват, по отношение на асоциациите по ВиК, които трябва да управляват на ниво област тези активи, как ще работят, как ще управляват, как ще се прехвърля. Да кажат кои ще бъдат и по какъв начин, бенефициенти на новата оперативна програма, защото би трябвало да са ВиК дружествата, но и по това не получихме отговор - те ли ще бъдат и как ще бъдат бенефициенти. 

        Фокус: Те не трябва ли първо да се окрупнят и след това…?

        Лиляна Павлова: Окрупняването не може да стане веднага, трябва да кажат примерно: „Ние бяхме предложили, преходен период от две години, да дадем възможност за окрупняване”. Това означава – всички, които са на територията на една област, пет ВиК-та, да се съберат заедно в една водна асоциация. Този, който е най-силният, най-добре работещият, с най-добри резултати, към него да се окрупнят, и да има едно голямо окрупнено управление.

        Фокус: И то да е бенефициент след окрупняването?

        Лиляна Павлова:Те могат да бъдат бенефициенти преди това и не е проблем, за да вървят инвестициите. Окрупняването ще отнеме 2 - 3 години, няма да стане толкова бързо. Въпросът е да започне и да кажат - ще има ли окрупняване или не? Могат да изберат в момента и да не правят окрупняване, което е притеснително. Всичко това трябва да се случи, защото 2014 г. теоретично трябва да почне реализацията на мерките. Първо законът трябва да се оправи. 

        Какво става с язовирите? До ден-днешен нямаме решение кой ще управлява и кой управлява микроязовирите. След това, което се случи в Бисер, проблемът не е решен. Бяхме предложили изменение в закона, поради подадената оставка, парламентът беше разпуснат, не се прие. Ние го предложихме в новия парламент, отхвърлиха нашия законопроект. До ден-днешен, вече толкова време мина, ние не знаем кой управлява язовирите. Големите и значими язовири ги управлява НЕК, питейните – ВиК, а микроязовирите? След зимата отново започва топенето на снега, ако не дай си Боже се случи нещо пак, кой ще е отговорен? Затова въпросът много спешно трябва да се реши със закона. 

        Трябва да се реши и въпросът с единния регистър на инфраструктурата. Не е ясно каква е инфраструктурата на т.нар. държавна и общинска собственост. Кой, къде, какво стопанисва, къде какви тръби има - всичко това не е ясно. Необходим е единен регистър и това трябва да се регламентира в закона, а го няма. Най-големият проблем, освен загубите и остаряла инфраструктура, знаете ли какъв е? Именно поради това, че има смесена, различна в последните 30 години смяна на собствеността, много често се случва, че де факто не се знае колко е продадената вода един вид от източника, от извора през ВиК-то на държавата. И така ВиК-то продава, вода има, и отчита големи загуби, но всъщност не се знае колко вода е имало, както се казва, на входа, за да можем да кажем на изхода, колко е продадено, колко е фактурирано и платено, и да кажем какво става.

        Фокус: Това кой трябва да го направи?

        Лиляна Павлова: Отново държавата. Първо, трябва да има регистър, да се знае кой какво управлява. Навсякъде трябва да се сложат водомери на входа, а няма такива. Това също е една много тежка реформа, и в тази посока също няма визия. Друго, което аз повдигнах като важна тема, е едно много притеснително писмо от БАВ - Българска асоциация по водите. То е публикувано на техния сайт и е до министър Терзиева. Те са сериозно притеснени от това, че за 6 месеца, откакто правителството управлява, единственото, което се е случило във ВиК сектора, е поголовно, немотивирано уволнение на шефове на ВиК дружества. Около 15 вече са уволнени без мотиви, без ясна визия защо и как. Това е проблем не само на това правителство, това е проблем, който в годините назад винаги е стоял, но сега се направи по един много радикален начин. Включително чрез нарушаване и на закона, защото примерно във ВиК Варна, ако трябва да дам един пример, беше свикано заседание. Той беше освободен, въпреки че съдът след това спря това уволнение. Въпреки решението на съда, че не трябва да има уволнение, министърът сега втори път прави опит, за да уволни или освободи шефът на ВиК. Това писмо е много сериозно и много критично, от БАВ, но и по това реакция нямаше.

        Има една много интересна критика от Националния комитет за подобряване водоснабдяването на населението. Аз не съм специалист, но се надявам специалистите преди приемането на Стратегията да обърнат внимание. Направен е анализ колко потребяваме вода и какви са ни потребностите от вода. В момента 1.350 млрд. куб. м вода потребява населението в страната. В Стратегията и в анализа пише, че до 2035 г. тази потребност от вода ще се увеличи на 3.5 млрд. куб. м, което е тройно увеличение. При условие, че имаме демографски срив, намаляващо население и няма производство, докато навремето заводите са ползвали вода. Как се случва това? И на това не отговориха. Това беше много интересно за мен, откъде идва? Това е разчет до 2035 г. , очевидно е за около 20 години. Сигурно има обяснения, не казвам, че няма, специалисти са го правили. 

        Притесненията ни са в посока за това, че не сме готови за новия програмен период за усвояване на еврофондове в сектор води. По-важното е, че не сме наясно каква е визията на правителството по отношение на реформата във ВиК сектора, окрупняване на ВиК сектора и осигуряване на необходимия ресурс. Правихме сметка, при условие, че има 1.5 млрд. лв., а нуждите са общо около 12 млрд., това означава, че 70 години ще ни трябват, за да инвестираме в мрежата, да я подобрим и докараме до състояние, което искаме. Нямаме 70 години и не можем да си позволим 70 години с този темп. Проблемът ще се задълбочава. Абсурдно е това, което се случва: 25 години неинвестиране в мрежата, лошо управление, раздържавяване, разпродаване, миксиране на собственост. Много важно е да започне този процес, за да може този 1.5 млрд. евро еврофондове да се добави с държавно финансиране, да се прецени какъв заем ще се вземе по най-изгодния начин, но да се инвестира. Поне за 17 години трябва да решим този проблем. Рискуваме от страна, богата на вода, имаме много сериозни количества води, реки, които могат да се ползват за напояване, за питейни нужди, да отидем в ранга на държавите, които обезсоляват вода и си внасят вода. При условие, че сме богати на вода, би било грехота.

    Custom Search
    Web
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата