• Европа: Безработица и нестабилност

        Джордж Фридман, основател и председател на агенция „Стратфор”

        Дали финансовата стабилност ще остане основна цел зависи от консенсус, който трябва да бъде постигнат във всички слоеве на обществото.

        Безработицата в Италия вече роди нов политически феномен.

        Световната финансова криза от 2008 година бавно премина в глобална криза на безработицата. А тази криза на безработицата, сравнително бързо, ще даде път на политическа криза. Кризата включва всички три от основните стълбове на глобалния свят - Европа, Китай и Съединените щати. Разбира се, нивото на интензивност е различно, политическият отговор също е различен, различни са и взаимовръзките с финансовата криза. Но има един общ елемент и той е, че безработицата все повече измества парите и финансирането като централен проблем на финансовата система.

        Европа е във фокуса на тази криза. Миналата седмица в Италия се проведоха избори и партията, която спечели най-много гласове - около 1/4 от общия брой, е съвсем нова група, наречена Движение "Пет звезди", което се ръководи от професионален комик. Две неща са интересни за това движение. Първо, един от централните стълбове на движението е призивът да не се изплаща част от дълга на Италия, като по-малкото зло. Вторият е, че Италия с безработица от 11.2% далеч не е най-лошият пример за безработицата в Европейския съюз (ЕС). Въпреки това в Италия се множат радикални партии, които сериозно се противопоставят на сегашната политика на строги икономии.

        Основният дебат в Европа бе как да се реши кризата с държавния дълг и произтичащата от нея заплаха за банките на Стария континент. Въпросът бе кой да поеме тежестта за стабилизиране на системата. Аргументът, който се наложи, особено сред европейския елит, е, че Европа има нужда от строги икономии, че разходите на правителствата трябва да бъдат драстично ограничени, така че държавният дълг - все пак преструктуриран доколкото може, да не доведе до неплатежоспособност.

        Една от последиците на строги икономии е рецесията. Икономиките на много европейски страни, особено на тези в еврозоната, са в процес на „предоговаряне”, тъй като икономиите очевидно означават, че ще бъдат на разположение все по-малко пари за купуването на стоки и услуги. Ако основната цел е да се стабилизира финансовата система в това има смисъл. Но дали финансовата стабилност може да остане основна цел зависи от консенсус, който трябва да бъде постигнат във всички слоеве на обществото. Когато безработицата нараства, консенсусът се променя , а с това се измества и фокусът. Когато безработицата става все по-интензивна, то тогава цялата политическа система може да се промени. От моя гледна точка, италианските избори са първото, но все пак очаквано, сътресение.

        Схемата се очертава в Европа

        Да анализираме географията на безработицата. Само 4 страни в Европа са на или под границата от 6% безработица и географски те граничат една с друга – Германия (5.3%), Австрия (4.9%), Холандия (6%) и Люксембург (5.3%). В непосредствената периферия на това ядро има много по-висока безработица: 

        7.4% в Дания

        7.7% във Великобритания

        10.6% във Франция

        10.6% в Полша

        В далечната периферия безработицата е:

        11.7% в Италия

        13.3% в Литва

        14.7% в Ирландия

        17.6% в Португалия

        26.2% в Испания

        27% в Гърция

        (Според Евростат безработицата в България през януари 2013 г. вече е достигнала 12.4%, а средното ниво за еврозоната е 11.9% - ръст с 0.1 на сто в сравнение с 2012 г. - б.р.)

        Германия - четвъртата по големина икономика в света, е в центъра на тежестта на Европа. Износът на стоки и услуги е 51% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия и повече от половината от този износ е в други европейски страни. Германия вижда в зоната за свободна търговия на ЕС основната предпоставка за нейното собствено оцеляване. Без свободен достъп до тези пазари, германският износ ще се свие драстично, а нивото на безработица ще скочи. Еврото е инструмент, който Германия с огромното си влияние използва, за да управлява своите търговски отношения. Но това управление поставя в неизгодно положение останалите членове на еврозоната. Страните със сравнително ниски заплати би трябва да има конкурентно предимство пред германския износ. Въпреки това, много от тях са с отрицателни салда в търговския си баланс. По този начин, когато финансовата криза ги удари, способността им да управляват търговските си отношения бе недостатъчна и доведе до суверенни дългови кризи, което от своя страна допълнително подкопава позициите им заради строгите икономии. Особено, след като членството им в еврозоната, не им позволи да прилагат свои собствени парични политики.

        Това не означава, че те не са били разточителни в социалните си разходи, но причините за провала им са много по-сложни и комплексни. В крайна сметка тя се корени в този рядък случай, когато се създава зона за свободна търговия около масивна икономика, която зависи от износа. (Германия е третият най-голям износител в света като се нарежда веднага след Китай и САЩ.) Северно-американското споразумение за свободна търговия е изградено около нетен вносител. Великобритания е нетен вносител от Империята. Германската мощ дебалансира цялата система. Ако се сравнява нивото на безработицата в германския блок с тази в Южна Европа, е трудно да си представим, че всички тези страни са членове на една и съща група за търговия.

        Дори Франция, която има сравнително нисък процент на безработица, има доста сложна история. Безработицата във Франция е концентрирана в два големи полюса - на север и на юг, като в югоизточната част на Франция е най-големият от тях. Така че, ако погледнем картата, южната част на Европа е изключително тежко засегната от безработицата, ситуацията в Източна Европа не е чак толкова зле, но Германия, Австрия, Холандия и Люксембург са останали сравнително невредими. Колко дълго ще продължи това, като се има предвид рецесията в Германия, е друг въпрос, но контрастът ни казва много за нововъзникващата геополитика на региона.

        Португалия, Испания и Гърция са в депресия. Безработицата там е приблизително на същото ниво както в САЩ в разгара на Голямата депресия. Аз използвам правилото, че на всеки един безработен други трима също са засегнати – било то съпруг или съпруга, било то деца или когото и да било. Това означава, че когатобезработицата удари 25%, почти всички са засегнати. При 11% безработица процентът на засегнатите е около 44 на сто.

        Може да се твърди, че цифрите не са толкова зле, колкото изглеждат, тъй като хората работят в сивата икономика. Това може да е вярно, но в Гърция, например, във фармацевтиката сега има сериозен недостиг, тъй като парите за внос на стоки са пресъхнали. Местните власти в Испания пък са на път да уволняват повече служители. Тези държави са достигнали повратна точка, от която е трудно да си представим възстановяване. В останалата част от периферията на Европа, кризата на безработицата се засилва. Точните цифри имат далеч по-малко значение от видимото състояние на обществото, което се клатушка.

        Политическите последици от високата безработица

        Важно е да се разберат последствията от този вид безработица. В нея има дългосрочна безработица на подкласата. Тази вълна на безработица е „хит” сред средната класа и сред високия слой на средната класа. Вземете например, един архитект, който знам, че е загубил работата си в Испания. Женен, с деца, той е безработен толкова дълго време, че вече е потънал в напълно различен и неочакван за него начин на живот. Достатъчно трудно е да се управлява бедността, но когато тя е свързана и със загуба на статута, болката става по-голяма и потенциала за търсене на политическо решение нараства.

        Трудно е да си представим, че идеята на „германския мандат” за режим на строги икономии ще оцелее политически. В Италия, при “само” 11.7% безработица, успехът на Движението "Пет звезди" представлява неизбежен отговор на кризата. До неотдавна, неизпълнението на задълженията бе основният страх на европейците, най-малкото сред финансовия, политически и журналистически елит. Те изминаха дълъг път към решаване на банковия проблем, но го направиха като генерираха на мащабна социална криза. Тази социална криза пък генерира политическа реакция, която ще попречи на осъществяването на германската стратегия. За Южна Европа, където социалната криза се настанява в дългосрочен план, както и за Източна Европа, не е ясно как погасяването на дълговете ще бъде в тяхна полза. Те могат да бъдат замразени на капиталовите пазари, но разходите на останалите в него се разпределят толкова неравномерно, че политическа основа за ползата от строгите икономии се топи.

        Това се усложнява от задълбочаването на враждебността към Германия. Германия вижда в себе си пример за добродетелите на нейната пестеливост. Други виждат в нея алчен в своята агресивност износител въ време, когато най-важният експортен продукт е безработицата. Кой е прав, е без значение. Факт е, че сме свидетели на нарастване на различията между германския блок и останалата част на Европа, а това е едно от най-значимите събития от началото на кризата.

        Нарастващото напрежение между Франция и Германия е особено важно. Френско-германските отношения не са само един от основополагащите принципи на ЕС, но една от причините изобщо този съюз да съществува. След двете световни войни, стана ясно, че мирът на Европа зависи от единството между Франция и Германия. Връзката е далеч от скъсване, но вече е много опъната. Германия иска Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи своята политика, фокусирана върху контрола на инфлацията. Това е в интерес на Германия. Франция, с близо 11% безработица, се нуждае от това ЕЦБ да стимулира европейската икономика, за да се намали безработицата. И това не е някакъв мистичен дебат. Дебатът е за това кой контролира ЕЦБ, какви са приоритетите на Европа и, в крайна сметка, как Европа може да съществува с такива огромни различия в нивата на безработица.

        Възможен отговор може да бъде евентуално покачване на равнището на безработицата в самата Германия. То ще смекчи антигерманските настроения, но няма да реши проблема. Безработицата в много страни вече е достигнала такива нива, които подкопават политическата власт на правителствата и способностите им да водят политиките, необходими за управлението на финансовата система. Аргументът на Движението Five Star срещу изпълнение на дълговите задължения не идва от маргинална партия. Елитът може и да се отнася към движението с презрение, но то спечели 25 процента от гласовете. И припомни, че героят на еврофилите Марио Монти, спечели 10 процента от гласовете, само една година след като Европа го приветстваше.

        Фашизмът има своите корени в Европа в големите икономически провали, при които финансовите елити не успяха да признаят политическите последици от безработицата. Те се смееха по време на партита, докато страните им бяха водени от мъже – скитници или продавачи на пощенски картички по улицата, които обещаваха икономически чудеса, ако тези, които са отговорни за мизерията на съответната страна, бъдат прочистени. Мъжете и жените, изпаднали от комфортния живот на дребната буржоазия обаче не се смееха, а отговориха с нетърпение на тази надежда. Резултатът бе правителства, които изолираха собствените си икономики от света и ги управляваха чрез директиви и манипулация.

        Това се случи след Първата световна война. Това не се случи след Втората световна война, защото Европа бе окупирана. Но, когато погледнем към равнището на безработица днес, към диференциацията между регионите и към факта, че няма обещание за подобрение, а средната класа е хвърлена в редиците на лишените, можем да видим подобни модели, които се формират.

        Историята не се повтаря толкова буквално. В този смисъл фашизмът от 1920-те и 1930-те години е мъртъв. Но появата на нови политически партии, които говорят в полза на безработните и новите бедняци, е нещо, което засега трудно можем да си представим докъде ще стигне. Независимо дали това е партията Златна зора в Гърция или Каталунското движение за независимост, ръстът на партиите, искащи да предефинират системата, която мачка средната класа, е неизбежен. Просто Италия още веднъж е първата страна, която го изпробва.

        Трудно е да се види не само как и доколко това нещо съществува в отделните държави, но също така и как може да бъде избегната друга финансова криза, след като политическата воля за строги икономии е разрушена. Дори е трудно да се види как зоната за свободна търговия ще оцелее пред лицето на спешната необходимост на Германия да изнася колкото е възможно повече. Различията между германските интереси и тези на Южна и Източна Европа са дълбоки и се увеличават все повече след компромиса за спасяване на банките. Това е така, защото компромисът имаше непредвидена последица. Той отприщи една разрушителна сила – тази на безработицата.

        Сега е трудно да си представим обща европейска политика. В известен смисъл тя все още е една, но как държава с 5.2% безработица създава обща икономическа политика с друга държава, която има 11, 14 или 27% безработица, е трудно да се разбере. В допълнение, с безработицата идва спад в търсенето на стоки и по-малко апетит за германския износ. Как Германия ще разреши този проблем също е загадка.

        Кризата на безработицата е политическа криза и политическата криза ще подкопае всички институции, за които Европа работил толкова много, „за да ги пусне на вода”. В продължение на 17 години Европа процъфтяваше, но това беше по време на един от периодите с най-голям просперитет в историята. Сега изплува един от кошмарите на всички държави, един стар и голям европейски кошмар: безработица в огромен мащаб. Тестът за Европа не е държавният дълг. А дали Европа може да се избегне стари и лоши навици, дълбоко вкоренени в безработицата.

    Custom Search
    Web
     
     
     
    Персонализирано търсене
    Мрежата